Решение № 13546 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2018 г.

Решение № 13546 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК. М. Ц. от [населено място] е подала така именувана "молба" с вх. № 11007 от 2.07.2018 г. до Председателя на Върховния административен съд, в която сочи, че с решение № 6399 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2688/2017 г., Върховният административен съд, Пето отделение оставил в сила решение № 7408 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6729/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. По цитираните решения не било взето отношение по предявения от нея иск за сумата 31 619, 05 лв., която представлявала обезщетение, но не по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Тази сума следвало да се прехвърли за разглеждане с другите суми по първоинстанционното дело. Моли за съдействие този иск да бъде разгледан по същество. Във връзка с указание на Председателя на Пето отделение от 10.07.2018 г. за уточняване на характера на исканата защита, Ц. сочи, че инициира производство по отмяна на решение № 6399 от 16.05.2018 г, което преграждало по-нататъшното развитие на производството и иска да се провери правилността и обосноваността му. Същите съображения молителката развива и в уточняваща молба от 9.10.2018 г., независимо от указанията на настоящия петчленен състав, дадени с определение от 17.09.2018 г., да посочи основания за отмяна по чл. 239 АПК. В съдебното заседание, състояло се на 18.10.2018 г. Ц. отново заявява, че оспорва съдебното решение на ВАС, в което счита, че има пропуск. Иска да се провери правилността и обосноваността му, тъй като прегражда по-нататъшното производство. Ответникът – Министерство на икономиката, чрез юрисконсулт Лазова, моли искането за отмяна да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, респ. да бъде отхвърлено като неоснователно, а молителката да бъде осъдена да заплати разноски за това производство. Доколкото Ц. релевира оплаквания, че вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да защити свои предявени пред съд права, както и че искането за отмяна е подадено в тримесечния срок по чл. 242, ал. 2, предложение второ АПК, се приема че същото е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК визира следните хипотези, при които влязлото в сила решение подлежи на отмяна: страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. М. Ц. е участвала както в производството по адм. д. № 6729/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, така и по адм. д. № 2688/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Това означава, че не е налице първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК. Липсват оплаквания, че молителката не е била надлежно представлявана, че не е могла да се яви лично или чрез повереник по проведените първоинстанционно и касационно съдебни производства. Следователно не се констатира нито една от изчерпателно изброените в чл. 239, т. 5 АПК хипотези, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Оплакването на Ц., че тя не е предявила иск по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, а съдът го е разгледал на посоченото правно основание, по същество е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, а не по чл. 239 АПК. В тази връзка и на основание чл. 223 АПК решение № 6399 от 16.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2688/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение е окончателно и не подлежи на последваща касационна проверка. С оглед на предмета на спора, молителката не съобразява постановеното по първоинстанционното дело определение от 10.08.2016 г., с което съдът не е приел за съвместно разглеждане с иска по чл. 104, ал. 1 Закона за държавния служител други посочени в определението предявени искове и е постановил да се изготви препис от молбата-уточнение от 10.08.2016 г., включително и от определението, които да се докладват на Председателя на Първо отделение на АССГ за образуване на ново дело. Следователно други искови претенции на Ц. не са били предмет на делата, по които се иска отмяна на решенията. Само за пълнота на изложението, молителката следва да бъде уведомена, че ако във връзка с определението от 10.08.2016 г., постановено по адм. д. № 6729/2016 г. по описа на Административен съд – София-град ново дело не е било образувано, поради деловоден пропуск, за което по настоящото дело няма данни, Ц. е следвало да сезира Председателя на АССГ, а не Върховния административен съд и то с искане за отмяна на решения, които са по дела с различен предмет. При това положение не се установява молителката да е лишена от възможността да защити свои предявени пред съд права. Силата на пресъдено нещо, формирано с осъдителното спрямо ответника решение № 7408 от 25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6729/2016 г. по описа на Административен съд – София-град се формира по иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. и приспаднатите от него обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл., въз основа на извънсъдебно прихващане при условията на чл. 103 ЗЗД. Именно това решение е оставено в сила с решение № 6399 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2688/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. В тази връзка оплакването, че с тези решения се прегражда развитието на съдебно производство по искове с друго правно основание, е неоснователно. Молителката не сочи доказателства, нито навежда доводи, обуславящи отменителни основания при хипотезите на чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т.6 АПК. Изложените съображения налагат извод за неоснователност на искането за отмяна и обуславят неговото отхвърляне. В настоящото производство ответника е представляван от юрисконсулт, който своевременно е заявил, че претендира разноски за тази съдебна инстанция, но не е посочил размер, по-голям от минималния. С оглед изхода по спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Министерството на икономиката следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,