Решение № 7698 от 15.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Електрохолд Продажби"АД ( промяната в наименованието на касатора от ЧЕЗ Електро България АД в "Електрохолд Продажби"АД е допусната с определение на ВАС в съдебно заседание, проведено на 13.06.22г.) подадена чрез пълномощник адв. Йорданова, срещу Решение 4024/18.06.2021г., постановено от Административния съд София-град по адм.д. 7445/20 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЧЕЗ Електро БългарияАД срещу Решение Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР в частта по раздел II, т.7.1.1, с което комисията е утвърдила цени, без ДДС, по които дружеството в качеството на краен снабдител продава електрическа енергия на присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение: битови крайни клиенти-за периода до 30.06.2021г. и небитови крайни клиенти за периода до 30.09.2020г. при ценообразуващи елементи: компонента за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл.10, ал.3 НРЦЕЕ- 6,51 лв/МWhм; необходими годишни приходи -518305 хил.лева и прогнозни количества електрическа енергия 4286 876MWh. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника 150 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл.209, т.3 АПК съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост. Иска се отмяна на решението, уважаване на жалбата срещу решението на КЕВР и връщане на преписката на комисията със задължителни указания, и присъждане на разноски. Ответникът КЕВР чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмено становище и изразени в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган, в необходимата форма е и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че възприетият от Комисията единен подход по отношение на ценообразуващите елементи е законосъобразен и е въпрос на целесъобразност. Преценил е, че компонентата за дейността е правилно определена от Комисията и при определянето й, правилно в нея не са включени разходите за енергийна ефективност по индивидуалните цели за енергийни спестявания. Съдът е приел, че посочените разходи не са обосновани от дружеството, както правилно е преценила Комисията и не са и доказани. Изложено е и съображение, че тези разходи биха могли да бъдат компенсирани по реда на чл.35, ал.3-5 ЗЕ, което предполага развитието на отделно производство, приключващо с нарочен акт за тези разходи. Също така съдът е посочил, че в случай, че съответните инвестиции са извършени с безвъзмездни средства по национални или европейски програми, съобразявайки ги при определяне на цената за електрическа енергия, може да се стигне до повторното им възстановяване. Според първоинстанционния съд вещото лице в заключението си не казва нещо различно, а напротив посочило е, че за разглеждания период жалбоподателят няма извършени разходи за енергийни спестявания, не са инвестирани средства за мерки за енергийна ефективност за клиенти на дружеството, не са правени вноски във Фонд Енергийна ефективност и възобновяеми източници. Също така, административният съд е отбелязал, че надценката за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител следва да се доближава до тази на свободния енергиен пазар, в противен случай биха били нарушени принципите на равнопоставеност и правилата на конкуренцията. Крайният извод на съда е, че не са налице основания за отмяна на решението на КЕВР в оспорваната му част. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че възприетия от Комисията единен подход не противоречи на закона, както и изложените съображения в подкрепа на този извод. Правилно е решението на административния съд по въпроса за начина на определяне и размера на компонентата за дейността. Комисията за съответния регулаторен период е утвърдила компонентата за дейността в максимално допустимия размер, който съгласно чл.10, ал.5 НРЦЕЕ е 7% от утвърдената средна покупна цена. Както и по-рано върховният съд е имал повод да посочи в решенията си, при дейността си на регулаторен орган КЕВР се ръководи от всички принципи, регламентирани в Закона за енергетиката. В тяхната съвкупност, те задължават регулаторния орган при утвърждаване на цените, да спазва разумния баланс между обществения и частния интерес. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, от които по категоричен начин да става ясно, че в конкретния случай, при определяне на цените от КЕВР, които го касаят, този баланс е нарушен. Възражението на касатора, че определената компонента за дейността е абсолютно недостатъчна за покриване на присъщите му разходи за дейността, не може да се обсъжда в настоящото производство, при положение, че тя е определена от регулаторния орган в максимално допустимия по наредбата размер. Правилно е решението на първоинстанционния съд и в частта, в която е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че КЕВР не е признало заявените от дружеството разходи за енергийна ефективност. По този въпрос, административният съд обосновано и правилно се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че към заявлението на ЧЕЗ Електро БългарияАД до КЕВР и към жалбата на дружеството до АССГ, не са представени доказателства за вложени средства от дружеството, обосноваващи разходи за енергийни спестявания. Касационната инстанция преценява като правилен извода на съда в обжалваното решението по отношение на възражението на дружеството, че при определяне на цените КЕВР не е взела предвид разходите за несъбираемите вземания. Както регулаторния орган, така и съдът са се позовали на действаща норма от позитивното право, която изрично изключва от състава на признатите от Комисията разходи, тези които не са свързани с лицензионната дейност на енергийното дружество, каквато квалификация може да се даде на несъбираемите вземания на дружеството. Основателно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил в решението си възражението на дружеството за наличието на кръстосано субсидиране. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не е обаче съществено в конкретния случай, тъй като ако не беше допуснато, това не би променило крайния резултат по делото, поради липсата на ангажиране от страна на жалбоподателя, на доказателства по делото, че действително е налице твърдяното от него кръстосано субсидиране, във връзка с което той е могъл да постави въпроси на събраната по делото съдебно-икономическа експертиза. По същите съображения, касационната инстанция преценява като несъществено процесуално нарушение, пропуска на административния съд да изрази становище по възражението на дружеството, че с решението на КЕВР в оспорената му част, не се компенсират разходи, свързани с изпълнение на задължения, вменени с нормативни и административни актове във връзка с обявеното с решение на НС от 13 март 2020г. извънредно положение на територията на Р България. Жалбоподателят не е представил доказателства по делото, че действително е направил съответни на твърденията му разходи, каквито доказателства не е представило и пред Комисията, видно от мотивите й по този въпрос в оспореното решение. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд