Решение № 221 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2008 г.

Решение № 221 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Снежанка Василева Тонева и Валентин Стефанов Тонев, двамата от гр. Варна, срещу Решение № 602/22.04.2008 г., по адм. д. № 1912/2007 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. От ответниците, становище в писмена защита за неоснователност на касационната жалба, изразява "Елдоминвест" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, като се иска решението на административния съд да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, отхвърлил жалбата на Снежанка Василева Тонева и Валентин Стефанов Тонев срещу Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Владислав Варненчик", гр. Варна, в частта й относно имоти с идентификационни номера 10135.4510.163 и 10135.4510.164. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е нарушена предвидената процедура в ЗКИР и Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, както и че е издадена в съгласие с материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. В конкретния случай жалбоподателите са претендирали със заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистър, да се нанесе възстановен им по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и план за земеразделяне, на имот с площ от 2.700 дка в м. "Налбанка", като част от имота е в регулация към момента на издаването на процесната заповед. За частта на имота, претендиран от жалбоподателите и влязъл в регулацията, като собственик по констативен нотариален акт се легитимира "Елдоминвест" ООД. С оглед на това налице е спор за материално право между жалбоподателите и дружеството, като пред административния орган планът за земеразделяне не може да се противопостави на нотариалния акт за собственост, поради което законосъобразно са нанесени кадастралните граници между имоти 10135.4510.163 и 10135.4510.164 по регулационната граница и с оглед посочения нотариален акт, както и съществуващите на самото място ограничителни елементи. По делото на л. 73 е приложена искова молба, предявена от жалбоподателите срещу "Елдоминвест" ООД за собственост, т. е. за разрешаване на спора за материално право, след който при успешно проведен процес, жалбоподателите биха могли да поискат изменение на кадастралната карта и регистри по реда на чл. 53 и 54 ЗКИР. Към момента на издаването на заповедта административният орган не е имал основание да нанесе кадастралните граници само на основание планът за земеразделяне и решението на поземлената комисия за възстановяването на правото на собственост. Като се има предвид гореизложеното решението на административния съд е обосновано, като са изложени мотиви по имащите за спора факти и обстоятелства, които мотиви настоящата касационна инстанция изцяло споделя. Правилно е установена фактическата обстановка, както и правилно са изведени правните изводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта в обжалваната й част, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице. Представените с касационната жалба писмени доказателства не променят правните изводи, като не се представят доказателства относно дали е приключил пред съда спорът за материално право между страните с влязло в сила съдебно решение. С оглед изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК