Решение № 1272 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2007 г.

ВКСIV гражданско отделение03.02.2009 г.докладчик Добрила Василева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 186 от 29.12.2006 г., постановено по гр.д. № 329/2006 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Мотиви

Решение № 1272 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК (2007 г.) С решение № 688 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 1121/2005 г. на Варненски окръжен съд, оставено в сила с решение № 186 от 29.12.2006 г. по гр.д. № 329/2006 г. по описа на Варненски апелативен съд е постановено разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и връщане на имота на основание чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ответниците М. Л. и М. Л. са обжалвали въззивното решение с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за отмяна на решението и ново разглеждане на делото и преценка на доказателствения материал. Ищцата оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа че многократно е искала издръжка от ответниците, но те са отказвали, като са й оказвали натиск да им прехвърли един гараж. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че с нот.акт от 1999 г. ищцата И прехвърлила на ответниците - собствения си недвижим имот- апартамент в гр. В., срещу задължението на приобретателите да предоставят издръжка и гледане на прехвърлителката и нейния съпруг А до края на живота им. С твърдение, че след 2002 г. ответниците преустановили да изпълняват задължението по договора, като посочва и конкретното проявление на това неизпълнение, И. С. е предявила иск за разваляне на договора и връщане на имота. За да уважи исковете въззивният съд приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответниците. Първото оплакване на касаторите е, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и съвкупност, и конкретно че не са обсъдени показанията на св. И, както и обясненията, дадени от ищцата по реда на чл. 114 ГПК. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Въззивният съд е обсъдил показанията на тези две свидетелски и е направил извод, че те установяват частично изпълнение на задълженията на ответниците (за определен период от време), но преценявайки ги съвместно с другите доказателства и с оглед характера на договора, който предполага непрекъснато и цялостно предоставяне на грижи и издръжка, достигнал до извода, че са налице предпоставките за неговото разваляне. Показанията на св. Х, а и на други свидетели са преценени и с оглед на обстоятелството, че някои от тях нямат преки впечатления за изпълнението на задълженията и касаят сравнително кратки периоди от време. Въззивният съд е обсъдил и личните обяснения на ищцата, дадени по реда на чл. 114 ГПК и ги е преценил с оглед на всички обстоятелства по делото. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 136 ГПК при преценяване показанията на св. Е. Видно от мотивите към решението въззивния съд е съобразил обстоятелството, че свидетеля Е. Н. е племенник на ищцата, а св. Н негова съпруга, но кредитирал техните показания, тъй като имат преки и непосредствени впечатления за спорните обстоятелства и показанията им не се опровергават от други доказателства. Съдът не може да откаже да съобрази сведенията, предоставени от такива свидетели само защото са в родствена връзка с ищеца, но изгражда изводите си за тяхната достоверност като преценява показанията им с оглед на всички доказателства по делото. В рамките на правомощията си Върховният касационен съд проверява само спазването на процесуалните норми, гарантиращи обоснованост и правилност на фактическите изводи на съда, което в случая е направено от въззивния съд и затова не е налице основание за отмяна на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е приложен и материалния закон, като е прието, че е налице неизпълнение на задължението от страна на приобретателите и договорът следва да се развали по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд е дал вярна характеристика на естеството на договора, съобразно утвърдената съдебна практика в случаите, когато ползващи се от договора и задължени по него са и двамата съпрузи, както и произтичащите от този характер на договора права и задължения на страните и третите лица. Правилно е направен и извод за неизпълнение на договора от страна на касаторите, даващо основание да се развали целия договор. Поради естеството на алеаторния договор при сключването му за приобретателите на имота не съществува определеност относно продължителността и характера на грижите и издръжката, които ще следва да престират в бъдеще, поради което те придобиват имота, приемайки риска, че може да се наложи за изпълняват задълженията си за един продължителен период от време и при неяснота какви по вид и интензивност грижи ще се наложи да полагат. В тази неопределеност се включват и възможните личностни и интелектуални промени в състоянието на прехвърлителите, както и всички други усложнения, свързани с бита и живата на едни възрастни и болни хора. Обстоятелството, че за даден период в началото касаторите са изпълнявали задълженията си, не е основание за отхвърляне на иска или за частично разваляне на договора, тъй като задължението е единно и неделимо и се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем до когато е необходимо и затова не е допустимо да се дели на периоди, нито на части при наличието на трето ползващо се от договора лице. При липсата на данни за възпрепятстване от страна на прехвърлителите въззивният съд правилно е преценил ответниците като неизправна страна по договора и постановил цялостното му разваляне. Връщането на имота и отмяната на нотариалния акт са последици от решението за разваляне на договора, поради което и в тези части касационната жалба е неоснователна. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2