Решение № 11676 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2010 г.

Решение № 11676 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 1210 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която частично е отменено негово решение № 356 от 18.12.2008 г.

1. касационна жалба на търговското дружество "Бобчев" ЕООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Мария Лесова срещу същото решение № 1210 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 356 от 18.12.2008 г. на директора на РУСО;

1. касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу решение № 138 от 5.02.2010 г. по адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1210 от 28.09.2009 г. по същото адм. дело № 41/2009 г.

1. частна жалба на директора на РУСО - гр. Пловдив срещу определение № 743 от 1.04.2010 г. по същото адм. дело № 41/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е изменено решение № 1210 от 28.09.2009 г. в частта за разноските.

Всичките касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебни решения, които подлежат на касационно обжалване и са допустими. Частната жалба е подадена срещу определение по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в указания с определението срок и също е допустима.

От данните по делото е видно, че контролните органи при РУСО - Пловдив са съставили ревизионен акт за начет вх. № В-116 от 23.10.2008 г. (пореден № 964 от 7.11.2008 г. в РУСО), с който са направили констатациите, че през ревизирания период търговското дружество "БОБЧЕВ" ЕООД, в качеството му на осигурител, неправилно е изплатило парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане в размер на 579,95 г., подробно описани в справка № 1 към ревизионния акт и парични обезщетения за отглеждане на малко дете в общ размер 3210,53 лв., подробно описани в справка № 2 към ревизионния акт. От анализа към ревизионния акт е видно, че паричните обезщетения, посочени в ревизионния акт, са били изплатени на една и съща работничка - Тинка Христова Тодорова - при следните данни за нея: между работничката и осигурителя е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 79 от 16.08.2004 г., към която дата, според подадената от нея декларация (на л. 39 от делото на ПдАС) работничката е имала 7 дни осигурителен стаж; от 13.01.2005 г. до 27.02.2005 г. е била в отпуск поради временна неработоспособност (бременност), на 02.03.2005 г. е родила детето си Емил Владимиров Тодоров и до 28.05.2005 г. е отпуск поради временна неработоспособност (състояние след раждане) и майчинство, а от 28.05.2005 г. е в отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете; междувременно обаче трудовото й правоотношение по договора от 16.08.2004 г. е прекратено, считано от 1.02.2005 г., а след един месец и половина - на 14.03.2005 г. - между работничката и същия работодател е сключен нов трудов договор № 119 от 14.03.2005 г., но за друга длъжност.

При тези данни за работничката контролните органи са приели, че на 13.01.2005 г. тя не е имала необходимия 6-месечен осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което към тази дата не е имала право на парично обезщетение за бременност и раждане, а по новия трудов договор от 14.03.2005 г. не била отработила нито един ден, за който да са били внесени или дължими осигурителни вноски и поради това не е била осигурено лице, респ. отново не е имала право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради раждане (състояние след раждане) и не е имала право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е приел, че необходимият 6-месечен осигурителен стаж по чл. 48а КСО работничката Тинка Христова Тодорова е придобила до датата 20.03.2005 г. и от тази дата има право на парично обезщетение за бременност и раждане, респ. за отглеждане на малко дете. Правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете възниква според административния съд при разрешен на майката отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и тъй като според чл. 61, ал. 1 КТ единственият юридически факт, пораждащ трудово правоотношение, е сключването на действителен трудов договор, (още) със сключването на такъв договор работничката - майка може да упражни признатото й от закона субективно право на платен отпуск за бременност и раждане, респ. за отглеждане на малко дете. И двата отпуска - този по чл. 163 КТ и този по чл. 164 КТ - са целеви и за тяхното ползване не са въведени специални изисквания на закона и в частност не е поставено условие за ползването на тези отпуски да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовия договор, а по време на тези отпуски майките имат право на съответните парични обезщетения по чл. 48а и чл. 52а КСО. Затова и въз основа на изчисленията на вещо лице, изпълнило съдебно - икономическа експертиза по делото, Пловдивският административен съд е приел, че за времето след 20.03.2005 г. работничката Тинка Христова Тодорова е имала право на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради което в тези им части ревизионният акт за начет и потвърждаващото го решение на директора на РУСО са незаконосъобразни и ги е отменил. В останалата част за времето от 13.01.2005 г. до 20.03.2005 г. съдът е приел изводите на контролните органи и на директора на РУСО за законосъобразни и е отхвърлил подадената от търговското дружество - осигурител жалба в съответната й част.

I. По касационната жалба на директора на РУСО срещу решение № 1210 от 28.09.2009 г.:

Инвокираните с тази жалба доводи са за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отменено решение № 356 от 18.12.2008 г. на директора на РУСО и издаденото за събиране на сумите по ревизионния акт разпореждане в съответните им части, която неправилност според директора на РУСО се дължи на нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Аргументите, изложени от този касационен жалбоподател, в подкрепа на инвокираните с жалбата доводи, са:

1. Прекратяването на трудовото правоотношение на Тодорова през време на отпуска за бременност и раждане води до отпадане на правата по чл. 50 КСО, като лицето загубва качеството "осигурено лице" и съответно не може да се ползва от разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Поради това е неправилен изводът на административния съд, че към датата 20.03.2005 г. работничката Тинка Христова Тодорова е придобила изискуемия 6-месечен осигурителен стаж.

Този аргумент е неоснователен.

Към датата 20.03.2005 г. работничката е придобила необходимия 6-месечен осигурителен стаж, пояснен в писменото заключение на вещото лице Мима Петрова Мирчева така:

а) от 6.11.1997 г. до 14.11.1997 г. - 9 дни;

б) от 16.08.2004 г. до 31.01.2005 г. (времетраенето на първия трудов договор с работодателя - осигурител "Бобчев" ЕООД) - 5 месеца и 15 дни и,

в) от 14.03.2005 г. (датата, на която е сключен вторият трудов договор със същия работодател, но за друга длъжност) до 19.03.2005 г. - 6 дни или общо по букви "а", "б" и "в" шест месеца осигурителен стаж.

Този осигурителен стаж е два вида: първият вид е осигурителен стаж, придобит от трудова дейност, за която са били внасяни осигурителни вноски (това е осигурителният стаж по б. "а" по-горе и този за времето от 16.08.2004 г. до 13.01.2005 г., от която дата започва отпуск за бременност и раждане); вторият вид осигурителен стаж е времето на отпуск за бременност и раждане, независимо дали платен или неплатен, което по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски - това е времето от 13.01.2005 г. (началната дата на отпуска за бременност и раждане) до 31.01.2005 г. (последния ден на първия трудов договор) и целият стаж по б. "в" по-горе. Вярно е, че по времето на тази част от отпуска за бременност и раждане (от 13.01.2005 г. до 31.01.2005 г. по първия трудов договор и от 14.03.2005 г. до 20.03.2005 г. по втория трудов договор) работничката не е имала право на парично обезщетение за бременност и раждане, както е приел и Пловдивският административен съд, но липсата на право на парично обезщетение не е пречка същото това време да бъде зачетено за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО.

1. Другият аргумент по тази касационна жалба на директора на РУСО е, че Пловдивският административен съд неправилно е приел възникнало право на отпуск по чл. 163 и чл. 164 КТ без отработен поне един работен ден по втория трудов договор - № 119 от 14.03.2005 г. и в резултат на това също неправилно е приел, че работничката попада в обхвата на осигурените за всички осигурени социални рискове лица, което й дава право на парични обезщетения за майчинство.

И този аргумент е неоснователен. На първо място защото за правото на отпуски по чл. 163 и чл. 164 КТ законодателят не е въвел изискване за отработени дни по трудово правоотношение. Трудовото правоотношение възниква от момента на подписването на трудовия договор или от датата, посочена в него и уговорена между страните за начало на трудовото правоотношение между тях. Според чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ ако работникът или служителят не постъпи на работа в срока по първото изречение, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него (от работника или служителя) причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Отпускът по чл. 163 КТ, респ. този по чл. 164 КТ, е такава причина. Затова при наличието на сключен трудов договор, дори веднага да е направено искане за отпуск по майчинство и работодателят да е разрешил такъв отпуск, трудовото правоотношение е възникнало. Разрешеният отпуск за майчинство е валиден, дори когато по трудовия договор работничката - майка не е отработила нито един ден. Затова и по силата на законовата фикция по § 1, ал. 1, т. 3 (в редакцията й от 2006 г.) работничката се счита за осигурено лице. Съответно тълкуването на чл. 10 КСО за времето преди 2006 г. следва да бъде в същия смисъл.

II. По касационната жалба на осигурителя "Бобчев" ЕООД срещу решение № 1210 от 28.09.2009 г.:

Изложените в нея оплаквания са изцяло основателни, но те не сочат на порок на съдебното решение, а сочат на очевидна фактическа грешка при изписването на цифрите по отменената част на ревизионния акт и тези по частта, която не е отменена. Тази очевидна фактическа грешка е отстранена с допуснатата от Пловдивския административен съд поправка на очевидна фактическа грешка, поради което оплакванията в тази касационна жалба не следва да се обсъждат.

III. По касационната жалба на директора на РУСО срещу решение № 138 от 5.02.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка:

Касационната жалба е неоснователна.

Основната идея, изразена с мотивите към решение № 1210 от 28.09.2009 г., е, че работничката Тинка Христова Тодорова от датата 20.03.2005 г. е придобила необходимия 6-месечен осигурителен стаж и е била осигурено лице, поради което е имала право на изплатените й след тази дата парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. От писменото заключение на вещото лице е видно, че неправилно изплатеното обезщетение за бременност и раждане до датата 20.03.2005 г. е в размер на 249,09 лв. и дължимата върху тази сума лихва е в размер на 204,97 лв. Затова правилно Пловдивският административен съд е поправил погрешно изписаните от него числа в диспозитива на решение № 1210 от 28.09.2009 г. В резултат на поправката тези числа вече съответстват на действително изразената в мотивите на решението воля на съда да отмени ревизионния акт за начет за сумите на паричните обезщетения, изплатени на работничката Тинка Христова Тодорова за времето след 20.03.2005 г.

IV. По частната жалба на директора на РУСО срещу определението по чл. 248 ГПК за разноски по делото:

С това определение Пловдивският административен съд е определил дължимата от РУСО част от разноските, направени от дружеството - жалбоподател, като е съобразил допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на сумите, за които ревизионния акт се отменя, респ. за които този акт остава в сила. При определянето на адвокатското възнаграждение административният съд е съобразил правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постановеното от него определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,