Решение № 10176 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2012 г.

Решение № 10176 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14444/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 2057 от 02.10.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 35/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на "Коев " ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 161002408 от 12.10.2010 г., издаден от инспектор при ТД на НАП-Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 900/10.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който е определено задължение по чл. 177 от ЗДДС в размер на 140 000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът в касационното производство - "Коев" ЕООД, гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна. С обжалвания РА на ревизираното лице, той и жалбоподател в производството пред административния съд е ангажирана отговорността по чл. 177 от ЗДДС за начисления, но невнесен ДДС от доставчиците - "Люси Арт" ЕООД и "РА Резос БГ" ЕООД по фактури, както следва № 0...216/21.04.2009 г. на стойност 200 000 лева и ДДС 40 000 лева и № 0...275/18.02.2008 г. с данъчна основа 500 000 лева и ДДС 100 000 лева и двете с предмет на стопанската операция - "реклама по БТВ, съгласно договор". Приходният орган е приел, че ревизираното лице в качеството му на получател по фактурите е знаел или е бил длъжен да знае, че ДДС по фактурите няма да бъде внесен, тъй като облагаемите доставки са на цени, които значително се отличават от пазарната. Приходният орган е достигнал до извода, че цената на фактурираната рекламна услуга значително се отличава от пазарната въз основа на следните констатации: рекламите са осъществени, преките доставчици не са преките изпълнители на рекламните услуги, за осъществяването на рекламните услуги се е преминало през още двама посредника, цената на фактурираната рекламна услуга от прекия доставчик многократно надвишава цената на фактурираната услуга от останалите двама доставчици по веригата; надценката на първия предходен доставчик е 16%. Пазарната цена на сделките по фактурите е определена като сбор от цената на посредническата услуга (16%) и цената на заплатената услуга на първия предходен доставчик. Определена по този начин, пазарната цена на услугата по фактурата от "РА Резос БГ" ЕООД е 28884 лева, а пазарната цена на услугата по фактурата от "Люси Арт" ЕООД е 11793,16 лева. Приходният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.177, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС. Съдът е отменил РА в обжалваната част приемайки, че чл. 177 от ЗДДС е приложим единствено, тогава когато е установено по безспорен начин, че дължимият данък не може да се събере от доставчика. Според административния съд, отговорността по чл. 177 от ЗДДС за получателя по фактура може да бъде приложена единствено, когато от страна на държавата, в качеството й на кредитор са положени всички грижи и са предприети всички действия за събиране на задължението от дружеството длъжник (доставчик по сделката) и единствено при липса на успех вземането може да бъде насочено срещу дружеството получател по доставката. Съдът е посочил, че в приетата по делото преписка липсват данни данъкът да не може да бъде събран от доставчика. Другото съображение на съда е, че приходният орган не е успял да докаже съществено отклонение на фактурираните сделки от пазарните им цени. Според съда това отклонение е възможно да се докаже единствено съобразно нормативните изисквания на ДОПК и Наредба № Н-9/2006 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, което в конкретния случай не е направено, а приходният орган се е позовал на сделката между прекия и непрекия доставчик. Съдът е посочил, че режимът на този вид отговорност (отговорността на получателя по фактурата за заплащане на ДДС, начислен в нея) е израз на отклонението от основния принцип и режим на отговорността за публичните задължения и при нейното прилагане трябва стриктно да бъдат съблюдавани условията и предпоставките за това. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът неправилно е тълкувал приложил материалния закон. Съдържанието на чл. 177 от ЗДДС не води до извода, направен от административния съд, а именно, че отговорността на получателя по фактурата за дължимия, но невнесен ДДС от доставчика по нея, може да се ангажира единствено, тогава когато е установено по безспорен начин, че дължимият данък не може да се събере. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на данъчен кредит. Като предвиждаща изключение, разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Видно от съдържанието на ал. 1 и 2 от посочения чл. е, че една от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя по фактурата е данъкът да не е внесен. Данъкът не е внесен, тогава когато доставчикът не е изпълнил задължението си по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, чл. 88 и чл. 89 от същия закон. Невнасянето на ДДС е различно по съдържание от невъзможността ДДС да се събере. Втората хипотеза е по-широка по съдържание, тъй като тя освен невнасянето на ДДС от лицето, което го дължи включва и липсата на фактическа или правна възможност за кредитора да получи вземането си от длъжника. С редакцията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС, законодателят е ангажирал отговорността на получателя по фактурата за дължимия по нея ДДС само с невнасянето му от доставчика, но не и с невъзможността той да се събере от него. В конкретния от събраните по делото доказателства е установено, че доставчиците по спорните фактури не са изпълнили задължението си за внасяне на ДДС по тях. От друга страна, безспорно е, че ревизираното лице е ползвало правото си на данъчен кредит за заплатения от него ДДС по тези фактури. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че в конкретния случай са изпълнени и предпоставките, с които законодателят свързва знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Една от трите предпоставки, с която законодателят е свързал това знание е - цената на доставката да се отличава значително от пазарната й цена. И по този въпрос, настоящият съдебен състав не споделя съображението на административния съд, че пазарна цена на конкретните услуги не са определени по някои от методите, регламентирани в Наредба № -9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Един от методите по посочената наредба е методът на увеличената стойност, който именно приходният орган е приложил в конкретния случай, приемайки за съпоставима норма на надбавка, надценката използвана от предходните доставчици по веригата. При определяне на пазарната цена на услугите съобразно метода на увеличената стойност е установено, че фактурираните стойности на услугите по процесните фактури многократно надвишават пазарната им стойност. При тези установени данни, приходният орган основателно е приел, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 177, ал. 1 и 2 и 3 от ЗДДС, поради което законосъобразно е ангажирал отговорността на ревизирания субект в качеството му на получател по фактурите за внасянето на ДДС по въпросните фактури. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, а така също неправилно е преценил и фактите, установените по делото. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу РА. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция "ОУИ" - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение пропорционално на материалния интерес на отхвърлената жалба, изчислено съобразно условията на чл. 8 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен по този начин размерът е 3250 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд