Решение № 3858 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15081/2009 г.
ВАСIII отделение17.03.2011 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар, гражданин на Египет, срещу решение № 500/23.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис от страните.
Мотиви
Решение № 3858 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15081/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар, гражданин на Египет, срещу решение № 500/23.10.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ в следствие от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от представената бежанска история. Ответната страна - Председателят на ДАБ не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Председателят на ДАБ при МС е постановил отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган, е приел че от изложената бежанска история не може да се направи извод за наличие на материаноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отношение на чужденеца, налагащи нуждата от предоставяне на исканата закрила. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба на Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар с вх. № 535/23.06.2009 г. при РПЦ - София. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган, Председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 08.07.2009 г. и на 30.07.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Египет е изтъкнати проблеми със семейството му. Роднините му не приемали съпругата му - българска гражданка, която е християнка. Молителят изрично е заявил, че няма проблеми с официалната държавна власт в Египет или с някой друг. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на справка вх. № 2434/14.08.2009 г. относно спазването на човешките права в Египет, изготвена от отдел "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3765/14.07.09 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, които имат личен характер. Освен това опасенията му са и неоснователни, тъй като от доказателствата по преписката се установява, че бракът между Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар и българската гражданка Мирослава Валериева Димитрова е прекратен. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване, както бе посочено по - горе не се установяват по делото. Следва да се добави, че жалбоподателят е напуснал законно страната по произход, няма проблеми с официалните власти, поради което не са налице предпоставките на посочената по-горе материална разпоредба на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което позоваването на посоченото решение от страна на процесуалния представител на чужденеца е неоснователно. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Египет, не може да става дума за наличие на война. Доказателство за това са и данните от приложената по делото справка от ДАБ. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение