Решение № 1266 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2014 г.

Решение № 1266 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област Добрич срещу решение № 86 от 25.06.2014 г., постановено по адм дело № 268/2014 г. от Административен съд - Добрич. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на императивни разпоредби на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Поддържат се подробни доводи, че за да бъде трансформирана общинската собственост от публична в частна, следва да се касае за такъв имот, който няма предвиденото в т. 2 и т. 3 на от цитираната разпоредба предназначение. Ответникът - Общински съвет - Добрич, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Добрич е отхвърлил оспорването на Областния управител на област Добрич против решение № 306 по протокол № 30 от 25.03.2014 г. взето на заседание на Общински съвет - Добрич, с което е променен вида на собственост на поземлен имот ПИ 72624.620.6, по КККР на град Добрич, бул. "Добруджа" № 1, УПИ I, кв. 9 по ПУП-ПРЗ на ж. к. "Дружба" с площ 11 378 кв. м., ведно с построените върху него сгради подробно описани в АОС. При вземане на решението ОбС се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Със същото решение ОбС е възложил на кмета на общината да предприеме последващи действия съгласно закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет при наличие на предпоставките на чл. 6, ал. 1 от ЗОС. Прието е, че ОбС като орган на местното самоуправление е компетентен да взема решения за управлението на общинската собственост и при присъствието на 36 съветника, решението е прието с 27 гласа. Съдът счита, че разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗОбС изискваща решението да се приеме с мнозинство от две трети от общия брой съветници в конкретния случай е спазена. Извършено е пресмятане и закръгляне на броя на съветниците и в крайна сметна е прието, че необходимото мнозинство е 27 броя съветници и това са две трети от присъствалите 36 общински съветници. Мотивите за приемане на решението се съдържат в съпътстващите решението, документи, докладната записка и становището на кмета на общината, които били неразделна част от протокол № 30 от 25.03.2014 г. от заседанието на Общинския съвет. Изложените в тях обстоятелства представлявали мотивите, въз основа на които общинският съвет е взел своето решение за промяна вида на собствеността. От представените по делото доказателства се установявало, че са спазени всички изисквания при взимане на оспореното решение - внесено предложение от кмета на общината, което е било съгласувано с постоянните комисии, прието на сесия на общинския съвет при съответния кворум и след поименно гласуване. Видно от приложения по делото протокол от заседанието е установено, че докладната на кмета на общината е включена в дневния ред под № 6. С оглед на това съдът е приел, че оспореното решение е взето с поименно гласуване на присъствалите на заседанието общински съветници, като гласувано е отразено в протокола. Прието е още, че решението е взето в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. Процесният имот е бил предназначен за Център за ученическо, техническо и научно творчество и този център е закрит с решение на ОбС и заповед на министъра на образованието. След като имотът не притежавал предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, то напълно законосъобразно, общинският съвет според съда бил дал съгласието си собствеността на същия да бъде променена от публична общинска на частна общинска собственост. Решението е неправилно. При постановяване на оспореното решение е допуснато нарушение на материалния закон. Освен това то се явява и необосновано. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Чл. 3, ал. 2 съдържа три хипотези, като относима в случая е тази по т. 3 - публична общинска собственост са други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. По делото е безспорно установено и няма спор по въпроса, че Центърът за ученическо, техническо и научно творчество - Добрич, на който процесният имот е бил предоставен за управление и ползване, е закрит със заповед на министъра на образованието от 23.08.2010 г., като имуществото му е станало общинска собственост. Закриването на Центъра обаче не означава, че имотът не може да се използва за трайно задоволяване на други обществени потребности и в този смисъл, той да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 от закона. Материално-правното основание на чл. 6, ал. 1 ЗОС може да бъде приложено, само при наличието на предпоставките на закона. Ето защо, предвид обстоятелството, че предложението на кмета на общината за приемане на съответното решение, обективирано в докладна справка, е мотивирано единствено със закриването на посочения център, без да е изследвана възможността за използването на имота за трайно задоволяване на други обществени потребности, изводът на административния съд, че приетото от общинския съвет решение е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен. В тази връзка следва да се отбележи, че не случайно, чл. 5, ал. 4 от приетата на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество изисква предложението за промяна в характера на общинската собственост от публична в частна да съдържа становище на Главния архитект на общината и на Директора на Дирекция "Общинска собственост". Главният архитект и Директорът на Дирекция "Общинска собственост" са не само служители на общинската администрация, както е приел решаващият съдебен състав, но длъжностни лица, които по силата на заеманите длъжности и присъщите на тях функции и задачи, разполагат с необходимата информация и компетентност за обективна и правилна преценка на посочения релевантен факт, а именно, дали е отпаднало предназначението на имота за трайно задоволяване на други обществени потребности от местно значение. Поради това и обратно на направения от съда извод, липсата на предоставени от двамата становища съставлява съществено процедурно нарушение, вследствие на което оспореният акт на ОбС е приет при неизяснени факти и обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция не споделя и извода на съда, че математическото правило за закръгляне на дробните числа в зависимост от това, дали цифрата след десетичната запетая е по-малко или по-голямо от 5 е приложимо при преценката на кворума за гласуване. Наличието на цифри след десетичната запетая означава, че е необходим още един глас. В този смисъл, с оглед на изискването по чл. 6, ал. 3 ЗОС, решенията на общинския съвет по ал. 1 да се приемат с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците, а и доказателствата по делото сочат, че броят на общинските съветници е 41, това означава, че в случая са били необходими 28, а не 27 гласа в подкрепа на предложението за промяна на характера на собствеността. Неспазването дори само на това изискване на закона прави взетото решение незаконосъобразно и като такова то следва да се отмени. Неправилно е позоваването на съдебната практика, като некоректно е цитираното решението по адм. д. № 13719/2010 г. В това съдебно решение също е прието, че нарушаването на кворума за приема на решението е съществено нарушение на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗОбС, общинската собственост следва да се управлява в интерес на населението в общината, но съобразно разпоредбите на закона. Няма спор, че решението на ОбС за промяна на вида собствеността се взема в качеството му на колективен орган на местното самоуправление и в този случай ОбС упражнява властническа компетентност по управление на имота. В тази връзка съдебната проверка върху този вид решения на ОбС не накърнява оперативната самостоятелност на ОбС да взема решения каквито доводи са направени в хода на процеса.