Решение № 5204 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

ВАСОсмо отделение17.05.2023 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1282/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 2018 по описа на Административен съд Варна за 2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ РОЗИМЕД- д-р Р. Николова ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], общ.Варна, [адрес], представлявано от Р. Николова сумата от 1000 лв., представляваща разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, срещу решение 1282 от 19.10.2022 г. постановено по адм.д.2018 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 г. С атакуваното решение е отменена заповед 167-ФК от 29.08.2022 г. издадена от касатора, с която на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ РОЗИМЕД-д-р Р. Николова ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект лекарски кабинет 105, находящ се в гр.Варна, бул.Народни будители, V ДКЦ и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Правилно АС гр.Варна е приел, че нарушението за което е приложена ПАМ е установено по безспорен начин от доказателствата по делото, но въпреки това е отменил заповедта. Според извършената преценка от съда, в административния акт липсват мотиви относно срока за който е наложена мярката. Възразява се, срещу изводите в съдебното решение, съгласно които мотивите послужили за определяне срока на ПАМ са формулирани общо и са формални, като нямат характер на мотиви като правни и фактически основания относно целите на мярката в конкретния случай. Касаторът поддържа, че вида на предоставяната услуга предполага и една по висока отговорност към обществения интерес, поради което и определения от органа срок 14 дни се явява съобразен и съразмерен спрямо лицето и охраняваните обществени отношения. Изложени са достатъчно мотиви позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 АПК. В съдебния акт не са обсъдени всички факти имащи отношение към срока на мярката, поради което извода на съда за липса на мотиви се явява незаконосъобразен. Липсата на изложени правни изводи по доказателствата относими към правилното решаване на спора представляващ съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.172а, ал.2 АПК. Решението е и необосновано, тъй като съдът не е извършил пълна всеобхватна и изчерпателна правна преценка на събрания доказателствен материал с произтичащите от това последици, не е обосновал валидни правни изводи. Не е съобразено обстоятелството, че се касае за предоставяна медицинска услуга, което означава, че крайният извод на решаващия състав е постановен при противоречие със събраните по делото доказателства. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на АИППМП РОЗИМЕД- д-р Р. Николова ЕООД. Алтернативно се заявява искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр.Варна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекоменронст на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът АИППМП РОЗИМЕД д-р Р. Николова ЕООД, чрез адв. Станчева, в приложен по делото отговор на касационната жалба я оспорва. Излага подробни съображения, като поддържа, че по същество е неоснователна. С писмено становище приложено по делото се позовава и на решение на СЕС по дело С-97/21, което счита, че е относимо към спора и следва да бъде съобразено от настоящата инстанция. Решението на АС гр.Варна е правилно и с оглед приетото от СЕС, че: посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение е съобразено правилно, че срокът на мярката не е отговаря на тежестта на извършеното нарушение за отчитане на продажбата. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, в писмено становище приложено по делото намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Изложените в заповедта мотиви относно срока на ПАМ са преценени като общи, нямащи характер на същински такива. Липсата на конкретика относно значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението и последиците от него и необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес и предоставяне възможността за извършване на ново нарушение. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл.6 АПК, както правилото е , че административните органи следва да се въздържат от актове и действия , които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Предлага решението като валидно допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр.Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 167-ФК от 29.08.2022 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. С атакуваната пред първоинстанционния съд заповед, на АИППМП РОЗИМЕД д-р Р. Николова , за нарушение на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект , представляващ лекарски кабинет 105, находящ се в гр.Варна, бул. Народни будители, V ДКЦ, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Нарушението е установено след извършена на 26.08.2022 г. проверка в лекарския кабинет от инспектори по приходите. При проверката е получена медицинска услуга - издаване на медицинско свидетелство, като за нея е заплатена такса от 30 лв. След извършеното плащане от длъжностното лице, преди легитимацията му не е издадена касова бележка. В обекта е установено наличие на работещо и въведено в експлоатация фискално устройство. За извършената проверка е съставен протокол 00060859/26.08.2022 г. Издаден е АУАН, а до приключване на производството пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за издаването на наказателно постановление. При извършената проверка на акта, АС гр.Варна е приел, че е издаден от компетентен орган и не страда от пороци, които да обосновават нейната нищожност. В хода на административното производство, издателят на акта не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната му само на това основание. Всички действия на органите по приходите са документирани по надлежния ред. Независимо от формално спазената процедура, съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел. Нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: междинен отчет от ФУ монтирано в обекта; отчет за периода от 01.01.2022 г. до 26.08.2022 г.; медицинско свидетелство и опис на паричните средства в касата. Въпреки това, според първоинстанционното решение, в частта относно продължителността на мярката определеният срок на запечатване, в заповедта липсват мотиви каквото е изискването на чл.59, ал.2 АПК. Изложеното в заповедта относно срока на ПАМ, всъщност са само общо формулирани изявления които нямат характера на същински мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ, в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване на защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Началник отдел Оперативни дейности гр.Варна е издал индивидуалния административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. Бланкетно и общо е формулиран обществен интерес от налагането й, както и необходимост от защита на фиска и спазване на фискалната дисциплина. Според решаващият състав на АС гр.Варна, при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът за съразмерност по смисъла на чл.6 АПК като правилото е, че административният орган следва да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката без съмнение следва да обхваща и вида на извършваната в обекта дейност, в това число дали същата рефлектира и по какъв начин, върху правата на трети лица, на други обществени отношения и легитимни цели, които са противопоставими на интереса на фиска. Такава преценка в случая не е извършвана. При определянето на срока на наложената ПАМ фактът, че се касае за лекарски кабинет изобщо не е обсъден от издателя на акта. По тези съображения заповедта за налагане на ПАМ е отменена като издадена без да бъдат съобразени разпоредбите на чл.6 от АПК и чл.22 ЗАНН. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени установените по делото факти. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно, всички доказателства по делото, като въз основа на тях е достигнал до обосновани фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от настоящият съд. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите /по долу за краткост Наредба Н-18/13.12.2006 г./. Не е спорно по делото, че при извършената на 26.08.2022 г. проверка на лекарския кабинет, проверяващите са установили, че за издаденото медицинско свидетелство е събрана такса от 30 лв., но не е издадена касова бележка. Това обстоятелство не се оспорва от ответника по касация. Бездействието правилно е определено като нарушение на чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налице е било основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ. Това обстоятелство е констатирано от съда. Наличието на нарушение обаче, не освобождава органа прилагащ ПАМ да изложи мотиви относно нейната продължителност. Тези мотиви следва да бъдат конкретни и свързани с установените в хода на административното производство факти. Правилна е преценката на съда, за липса на мотиви в обжалваната заповед относно продължителността на наложената мярка, както и за нарушаване на принципа на съразмерност. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове законосъобразното упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното нарушение и конкретния нарушител мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта "мотиви относно продължителността на срока" са бланкетни и общи. Същите са крайно недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е изложена конкретика, най-малкото не е съобразен характера на дейността осъществявана от проверяваното дружество. Същото, макар да е приравнено на търговец и да регистрирано като ЕООД осъществява специфична дейност, свързана с предоставяне на здравни услуги. В нито една част на акта, освен в описателната не е посочена тази специфика. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката. Споделят се изводите на АС гр.Варна, че наложената ПАМ за срок от 14 дни е несъразмерна на извършеното нарушение, поради което мотиви за нейната продължителност не могат да бъдат извлечени и от останалите документи от административната преписка по издаването й. Ето защо правилно е прието от решаващия състав на първоинстанционния съд, че следва да бъде отменена. Изискването за извършване на конкретна преценка относно тежестта на нарушението и последиците от него, както и засягането на правната сфера на нарушителя е дължима във всеки конкретен случай, както многократно е посочвал в практиката си ВАС. Това разбиране формирано в съдебните актове се подкрепя и от приетото в решение на СЕС по дело С-97/21, относно дължима от административния орган преценка на тежестта на наложените мерки и извършеното нарушение. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за процесуално представителство. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Същото не е прекомерно завишено, тъй като размерът му е съобразен с чл.8, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, в тежест на НАП следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в касационното производство. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение