Решение № 16140 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12398/2011 г.

Решение № 16140 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12398/2011 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Олимпос" ЕООД против решение № 1316/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 2054/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2601001776 от 12.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив - офис Хасково, потвърден с Решение № 670/1.09.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на становището и искането си касаторът излага в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1316/27.07.2011 г., постановено по адм. д. 2054/2010 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Олимпос " ООД против РА № 2601001776 от 12.07.2010 г., потвърден с Решение № 670/1.09.2010 г. на зам.-директора на Д "ОУИ", с който са установени допълнителни задължения за на корпоративен данък и дължими лихви както следва: за 2005 г. главница в размер на 7461,16 лв. и лихва в размер от 5368,94 лв., за 2006 г. - главница в размер на 4297,10 лв. и лихви в размер на 2371,43 лв. Административният съд е приел, че оспореният пред него РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, защото от събраните доказателства се установява наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи. Съдът е посочил всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и допълнително събраните по време на съдебното производство, но не е установил неправилност при определяне от данъчните органи на данъчната основа за облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди. Така постановеното съдебно решение е правилно. Доводът в касационната жалба, че счетоводството е водено от специализирана счетоводна къща и счетоводните записвания от гледна точка на изчисленията са напълно верни не означава, че счетоводството на дружеството е водено редовно. Установено е, включително и от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че в счетоводството на дружеството са отразявани стопански операции без да има налични или да с съставяни ПКО или други първични счетоводни документи по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), с което е нарушено изискването на чл. 4, ал. 3 от ЗСч, според което предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Въз основа на представения протокол от общото събрание на съдружниците на дружеството от 21.09.2005 г. е дебитирана сметка 401 "Доставчици", чрез която са извършвани плащанията на дружеството към доставчиците и е кредит сметка 4933 "Предоставени средства собственици" със сумата 49741 лв. Установява се, че дружеството е извършило плащания в полза на свои доставчици за 2005 г. в размер на 49 741 лв. без да има първични счетоводни документи или други такива, от които да се установява произхода на необходимата за плащането сума. Правилен е изводът на административният съд, че осчетоводяването на паричните вноски от съдружниците, за чието реално внасяне не са представени годни доказателства, е извършено некоректно. С размера на направените парични вноски е следвало да се дебитират съответната сметка от гр. 50 - евентуално с/ка 501 Каса, тоест да се увеличи касовата наличност срещу което да се формира задължение в същия размер към съдружниците по приложимата разчетна сметка. Директното дебитиране на сметка 401 и неотчитане на получените, респективно платените суми по съответната материална сметка от гр. 50 води до невъзможност по категоричен и безспорен начин да се установи по счетоводни данни произходът на паричните средства, с които са извършени плащанията, както и въобще дали към отделните моменти на плащанията касовата наличност е била достатъчна. Като са извършени със средства от приходи, неосчетоводени по съответния ред, може да се приеме, че са налице данни за укрити приходи, което представлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което органът по приходите правилно е определил данъчната основа по реда на особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е отчел относимите към случая обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е увеличил декларираните от дружеството приходи със сумата от 49 741 лв. В резултата на последното законосъобразно е определен допълнително корпоративен данък в размер на 7461,16 лв. за 2005 г. За 2006 г. от съдружниците са внесени в брой 60 792,92 лв. през месеците януари, март, април, май, септември, октомври и ноември За доказване внесените от съдружниците в брой парични вноски са представени договори за заем от 1.03.2006 г., от 1.04.2006 г. и от 1.05.2006 г. съответно за 10 хил. лв., за 5 000 лв. и за 10 000 лв. между дружеството като заемополучател и Емилия Николова. - заемодател. За произхода на останалите 35 792,92 лв. не са представени доказателства. За така взетите счетоводни операции дебит сметка 501 Каса /кредит/ с/ка 493 "Разчети със собствениците" отново не са представени първични счетоводни документи. Според проверката от гръцките данъчни органи липсват и доказателства, че сумата е предоставена от съдружниците Чолакидис и Власакидис. С оглед пълната липса на доказателства правилно АС-Пловдив е приел извода на ревизиращите, че са налице неосчетоводени по съответния ред приходи от дейността на дружеството - основание за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Тези изводи се подкрепят и от заключението по приетата ССЧЕ, поради което правилно АС е стигнал до извод, че счетоводството на дружеството не е водено редовно. Относно действителността на протокола от общото събрание на съдружниците, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че той не е съставен надлежно, поради което не може да служи за доказателство за направените вноски. На първо място съгласно чл. 137, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) решението за допълнителни парични вноски се взима с мнозинство ю от капитала. В представения протокол е записано, че присъства 100 % от капитала на дружеството, но е установено, че на посочената дата Георгиос Чолакидис не е бил в България. Наистина няма пречка решението да бъде взето неприсъствено, но съгласно чл. 139, ал. 2 от ТЗ, в такъв случай трябва всички съдружници да са заявили писмено съгласието си за решението, каквито доказателства не са представени. Освен това, въпреки, че в протокола е записано, че служи и за разписка за предоставянето на средствата, предаването на посочената сума не може да се установи, защото протоколът е подписан от лице, чиято самоличност не е възможно да се установи. Поради това и не може да бъде ценен като първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Протоколът представлява частен документ, представен от страната, за която удостоверява изгодни факти. Защитата срещу материална доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ по чл. 193 от ГПК, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото. Доколко гръцките граждани Чолакидис и Власакидис са знаели за валутния режим и пренасяне на валута през граница, не може да бъде споделен доводът на касатора, че при влизане в България не са декларирали суми над установените във Валутния закон (ВЗ) и Наредба № 10 от 16.12.2003 г. за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали скъпоценни камъни, изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ пределни размери. От проверката, извършена от гръцките данъчни органи също не се установява тези лица да са предоставяли парични вноски за оборотни нужди в установените от ревизията размери. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,