Решение № 14981 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2016 г.

Решение № 14981 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника юрк. Л. Н., срещу Решение № 1472 от 1.07.2016 г., постановено по адм. дело № 189/2016 г. на Административен съд - В. в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- гр. С. (ГДИН) e осъдена да заплати на С. С. П. обезщетение в размер от 600 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие липса на остъкление и отопление в банята на затвора - В., за периода 1.12.2013 г. - 14.02.2014 г., и 2.06.2015 г. - 22.01.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното им изплащане. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска отмяна на решението в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. О. С. С. Пенев не е взел становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - отменени по съответен ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган,, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. В.. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Доколкото в касационната жалба на ГДИН установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът Пенев е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода не се оспорват, то на проверка следва да бъдат подложени правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, взимайки предвид установената в хода на първоинстанционното дело фактическа обстановка. В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Настоящият състав на Върховен административен съд следва да отбележи, че при преценка на средата в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в конкретния случай е направил. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни, обосновани и в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. В., при осъществяване на административна дейност. Налице са настъпили за ищеца неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Настоящия състав констатира, че не са събрани и доказателства за настъпили за лицето значителни увреждания от емоционален характер. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че част от периода, за който се търси обезщетение на вреди, настъпили в резултат на ползване на баня без остъкление, а именно от 2.06.2015 г. до 22.01.2016 г. е през летния сезон, по време на който не е нормално да се изпитва дискомфорт от температурата на околната среда. През летните месеци е нормално ползването не само на проветриви помещения и това в никакъв случай не може да доведе до нетипични за нормалното функциониране на организма усещания, а от там и до вреди, имащи неимуществен характер. Като не е взел предвид това значимо за производството обстоятелство, съдът е присъдил в полза на ищеца сума в размер, по - голям от нужния за обезщетяване на твърдените от него вреди. Поради това настоящата инстанция счита, че решението в частта относно размера на присъденото обезщетение следва да се измени като същото се намали. При преценката на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, конкретизирани по - горе в мотивите, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и при прилагане нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира за справедливо обезщетение за преживените от С. П. страдания, представляващи неимуществени вреди сума в размер на 300 лв. Първоинстанционният съд неправилно е присъдил законната лихва върху определеното обезщетение, като е приел, че същата се дължи от постановяване на съдебното решение. Съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, на който се е позовал и ищеца, законната лихва се дължи от деня на забавата. Според разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Тъй като се касае за претендиране на вреда от непозволено увреждане то съобразно ал. 3 на същия текст, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. в случая от датата на предявяване на иска - 22.01.2016 г. Съда е следвало да присъди лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, а не от датата на постановяване на решението. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и не следва да се уважи. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение,