Решение № 2537 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2012 г.

Решение № 2537 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от областен управител на област Варна чрез процесуалния му представител юрисконсулт Весела Колева, против решение № 1383/23.05.2012 г., постановено по адм. дело № 3600/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХХII състав, с което е прогласена нищожността на негова заповед № РД-11-7706-247/10.08.2011 г. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, на което се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците по касационната жалба Елена Георгиева Георгиева и Милена Георгиева Дюлгерова, редовно призовани, не изразяват становище по нея. Заинтересованите страни Костадин Георгиев Димитров, Димитричка Георгиева Рупрехт, Васил Димитров Ганев и кметът на община Варна, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, четвърто отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Елена Георгиева Георгиева и Милена Георгиева Дюлгерова, подадена срещу заповед № РД-11-7706-247/10.08.2011 г. на областен управител на област Варна, с която е прогласена нищожността на заповед № 791/30.09.2010 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна. С обжалваното решение, административният съд е обявил процесната заповед за нищожна, като постановена от некомпетентен орган. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че съгласно § 11, ал. 1 ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 88/1988 г./ в градовете с районно деление правомощията на кмета по изпълнението на закона и правилника за неговото прилагане могат да се упражняват от упълномощени от него длъжностни лица. Предвид това и представените по делото заповеди № № 156/2003 г., 1199/2004 г. и 25/2005 г. съдът е направил извод, че кметът на община Варна е упълномощил кмета на район "Приморски" да издава заповеди за придобиване на имоти по реда на § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, за територии по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за обжалване на които са приложими общите правила за оспорване на административни актове по АПК. В тази връзка е прието, че заповедта на кмета на район "Приморски", като индивидуален административен акт, подлежи на обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган, какъвто в случая се явява органът, делегирал правомощията по издаването й. Тъй като заповед № РД-11-7706-247/10.08.2011 г. на областен управител на област Варна е издадена в производство по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 97, ал. 1 АПК, съдът е приел, че същата е издадена от некомпетентен орган, доколкото административният контрол по реда на глава VI АПК е следвало да бъде осъществен от кмета на община Варна. Постановеното съдебно решение е правилно и не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна. Решението е обосновано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Осъществявайки дължимия контрол за валидност на акта съдът е достигнал до обоснован извод, че издателят на атакуваната пред него заповед - областният управител на област Варна, не е разполагал с материална компетентност за издаването й. Според Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. постановено по адм. дело № ТР-4/2002 г., на ОСС на ВАС, делегирането представлява предвидена в закона възможност, органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответен административен акт, да предостави това свое право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът, на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Административен съд - Варна правилно е приел, че в случая компетентен да се произнесе по жалбата, подадена по административен ред срещу заповед на кмета на район "Приморски" при община Варна, е именно непосредствено по-горестоящият административен орган - кметът на община Варна. В този смисъл е и изричното правило на чл. 93, ал. 2 АПК. Липсата на компетентност е съществен порок, водещ до нищожност на заповедта на областния управител на област Варна, правилно е прогласена с постановения по съществото на спора съдебен акт. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК.