Решение № 3393 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2009 г.

Решение № 3393 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13953/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК - Хасково, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 224 от 9.09.2009 г., постановено по административно дело № 316/2009 г. на Административен съд - Хасково. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради необоснованост (отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК), а отменената с него заповед е законосъобразна. Искането е за отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът Маргарит Петров Тодоров, действащ чрез повереника си адв. Запрянова, в писмена защита моли касационната жалба да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а решението на Административен съд - Хасково да се остави в сила като правилно, и претендира присъждане на деловодните разноски. Ответникът Красимир Петров Тодоров, редовно призован, не се явява, не изпращат процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но е неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което предлага отхвърляне на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е: отменил Заповед № ДК-02-Х-10 от 02.06.2009 г. на Началника на РДНСК - Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: "Пристройка към масивна сезонна сграда" с размери 9.00/2.80 м и височина 2,50 м, намираща се в имот с идентификатор № 77195.703.130 по кадастралната карта на гр. Хасково; осъдил е РДНСК - Хасково да заплати на Маргарит Петров Тодоров направените по делото разноски в размер на 310 лв. Съдът е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат, поради което касационната жалба срещу него трябва да се остави без уважение. Обосновано решаващият съдебен състав е приел, че изграденият без строителни книжа през 1981-1982 г. незаконен строеж попада в категорията на така наречените "търпими строежи", въведена с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Цитираната разпоредба урежда две хипотези за допустимост на изградените до 7.04.1987 г. строежи без строителни книжа: 1) да са били допустими по действалите към момента на извършването им правила и нормативи; 2) да са допустими съгласно ЗУТ. В хода на съдебното производство е установено, че строежът е допустим по действащия ПУП, одобрен със Заповед № 538/20.05.2009 г. на Кмета на Община Хасково, влязла в законна сила на 20.05.2009 г. От съдържанието на заповедта е видно, че съгласно ПУП в имота е предвидено ниско свободно застрояване на две жилищни сгради, а в имота има сезонна постройка ведно с пристройка към нея, което обуславя наличието на приложното поле на втората от визираните по горе хипотези на ал. 1 от § 16 от ПР на ЗУТ. Търпимите строежи не подлежат на премахване, което само по себе си обосновава незаконосъобразност на издадената за целта заповед и обуславя нейната отмяна и присъждане в полза на оспорилия я е на направените от него деловодни разноски. Като го е сторил с диспозитива си, административният съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя инвокираните възражения на касатора в насока, че строежът е бил недопустим съгласно действащата към момента на извършването му редакция на чл. 108, ал. 7 от отменения ППЗТСУ (ал. 7 е съществувала до изменението, обн. в ДВ, бр. 2 от 1996 г.), и, че издаденото удостоверение за търпимост № 24/29.05.2009 г. на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ от Община Хасково е неотносимо към спора, тъй като е предназначено да установява търпимост на даден строеж единствено в нотариалното производство по прехвърлянето му, но с оглед гореизложеното, това се явява ирелевантно за изхода на настоящия спор. При този изход на спора поначало заявената претенция от повереника на ответника Маргарит Тодоров Петров да бъдат присъдени на доверителя й направените в производството пред касационната инстанция разноски, поначало има основание, но доколкото по настоящото дело не е доказано действителното им извършване, такива не трябва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав