Решение № 9531 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2011 г.

Решение № 9531 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Радида" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 2, представлявано от управителя Марина Димитрова Иванова, чрез процесуален представител адв. Сениха Рюстем, против решение № 265/17.12.2010 г., постановено по адм. дело № 612/2010 г. на Административен съд - Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-10-171/13.08.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Добрич и касаторът в настоящото производство е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 150 лв., както и срещу постановеното по делото решение № 15/18.02.2011 г., с което е отхвърлено искането на "Радида" ЕООД за допълване на решението от 17.12.2010 г. В касационните жалби са развити доводи за нищожност и неправилност на постановените решения, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. По подробно изложените в тях съображения се претендира прогласяването на нищожността им, респективно отмяната им (за решението от 17.12.2010 г. - само в обжалваната част), както и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло подадената жалба. Ответникът - директорът на ОДЗ - Добрич, в писмени отговори по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Калоян Димитров, оспорва двете касационни жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: Административният съд - Добрич е сезиран с жалбата на настоящия касатор, против заповед № РД-10-171/13.08.2010 г. на директора на ОДЗ - Добрич, с искане за прогласяване на нейната нищожност, а в отношение на евентуалност - за отмяната й като незаконосъобразна. С посочената заповед, на основание чл. 34 ЗСПЗЗ е наредено изземването от "Радида" ЕООД на подробно описаните в нея имоти от държавния поземлен фонд (ниви, от които една в землището на с. Мали извор и тридесет и шест - в землището на с. Сърнец) по мотиви, че при осъществена теренна проверка е констатирано, че търговското дружество ги ползва без правно основание и на последното е определено задължение за плащане на сумата общо от 35 968.06 лв. при условията на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, представляваща трикратен размер на средното годишно рентно плащане за землището на община Тервел за стопанската 2008 - 2009 г. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и правилно е установил фактите по делото. С оглед представените документи обосновано е прието, че обжалваната заповед на директора на ОДЗ - Добрич е издадена от компетентен орган - съгласно новосъздадената ал. 8 на чл. 34 ЗСПЗЗ, в съответната форма, без при това да са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила или на приложимия материален закон и неговата цел, които да влекат извод за нейната нищожност. За да приеме, че жалбата е частично основателна и да отмени издадената заповед в частта й относно имоти № № 15014, 18011, 14112, 13026, 14146, 20032, 13039, всички в землището на с. Сърнец, съдът е приел за установено, че тези седем имота са били предмет на предходна заповед за изземването им, издадена по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, № РД-10-312/21.12.2009 г. на директора на ОДЗ - Добрич, по която дружеството на 5.01.2010 г. е изплатило на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, сумата общо от 5 437.18 лв., определена като трикратен размер на средното годишно рентно плащане за землището на община Тервел за стопанската 2008 - 2009 г. от комисията по § 2е ДР ЗСПЗЗ, а оттам и че по отношение на тях е налице основание за ползването им по смисъла на цитираната разпоредба, до края на стопанската 2009 - 2010 г., при наличието на издаден административен акт на същото основание и за същия период от време. Относно останалите описани в оспорената заповед имоти от държавния поземлен фонд съдът правилно е приел, че не се установява наличие на правно основание за ползването им от жалбоподателя по делото, а оттам и предвид липсата на спор относно собствеността им и ползването им от дружеството жалбоподател - че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване на заповед при условията на чл. 34 ЗСПЗЗ. При тези данни, след като е обсъдил наведените от "Радида" ЕООД възражения, които са от значение за преценката на законосъобразността на обжалвания акт, обосновано и правилно съдът е приел, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в останалата част. Противно на наведените с касационната жалба срещу решение № 15/18.02.2011 г. твърдения, съдът с решението от 17.12.2010 г. се е произнесъл по всички релевантни доводи и съображения на жалбоподателя, и относно целия предмет на спора - по цялото оспорване по смисъла на чл. 176 АПК. Поради това правилно съдът е оставил без уважение искането на "Радида" ЕООД за допълване на решението от 17.12.2010 г. на основание горепосочената разпоредба. Предвид изложеното, касационната жалба подадена срещу решението на съда от 18.02.2011 г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Постановеното първоначално решение е правилно и също следва да бъде потвърдено. В касационната жалба срещу него отново са релевирани оплакванията, подробно обсъдени от първоинстанционният съд, понастоящем под формата на възражения за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Наред с мотивите изложени в първоинстанционното решение, които се възприемат от настоящата инстанция, следва да се има предвид следното: Не може да се възприеме за основателно твърдението на касатора, че от административния съд е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не се е произнесъл изрично по откритото производство по оспорване на документи - протоколи за теренни проверки. С определение от 4.10.2010 г. съдът действително е открил производство по оспорване на истинността на констативен протокол от извършена проверка от ОДЗ - Добрич по чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ, при което размествайки доказателствената тежест, е възложил последната на ответника. Констативните протоколи, изготвени по реда на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ имат характера на официални свидетелстващи документи, поради което тежестта за установяване на неистинността им пада върху страната, която ги е оспорила - в случая жалбоподателят по делото, според чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК. В процеса пред първоинстанционния съд, "Радида" ЕООД не е доказало оспорването, поради което не би могло да се приеме, че горепосоченият документ е следвало да бъде изключен от доказателствения материал по делото, а оттам и че е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуални правила. При това, обстоятелството, установявано с посочения протокол (фактическото ползване на описани в процесната заповед имоти от държавния поземлен фонд), не се оспорва от дружеството. В защитната си теза то твърди единствено наличието на правно основание да обработва тези имоти, предвид сключените за предходната стопанска година договори за наем, относно които счита, че независимо от изтичане на срока им на действие са станали безсрочни именно поради заявения факт, че е продължило да ги обработва без противопоставяне от страна на техния собственик. Неоснователни са и доводите за необоснованост на направения в обжалваното решение извод, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че "Радида" ЕООД е уведомено за започналото административно производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Последното обстоятелство се установява и от приложеното по делото писмо изх. № ПО-03-003162/29.07.2010 г. на Областна дирекция "Земеделие" - Добрич до дружеството, във връзка с което от последното е изразено становище вх. № ПО-03-003162/2.08.2010 г. С уведомяването са конкретизирани както заявителят, така и земеделските земи, относно които е поискано да бъде изразено становище за наличието на правно основание за ползването им, установено съгласно констативни протоколи от 11.05.2010 г. и 12.05.2010 г. Жалбоподателят се е възползвал от възможността да предяви в срок възраженията си по реда на чл. 34, ал. 3 АПК, за да бъдат те обсъдени от административния орган при издаване на заповедта. При горните доказателства, обосновано решаващият състав е приел, че не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяна на оспорената заповед, както и че в частта, в която оспорването е отхвърлено, същата е издадена при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка е отбелязано, че относно земеделските земи от държавния поземлен фонд, ползвани без правно основание от "Радида" ЕООД са налице всички предпоставки за издаването на заповед, именно на посоченото в процесния административен акт правно основание по чл. 34 ЗСПЗЗ. В съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" (чл. 34, ал. 8 ППЗСПЗЗ). В случая жалбоподателят пред Административен съд - Добрич не оспорва факта, че имотите, предмет на нареждането за изземване, са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и са частна държавна собственост, както и че ползва имотите, описани в заповедта. По делото обаче не са представени доказателства, установяващи наличието на правно основание за това. Спрямо договорите за наем на земеделска земя, сключени при условията на чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 47м, ал. 1 ППЗСПЗЗ, по които дружеството е страна, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, е приложим ЗСПЗЗ като специален закон и по-конкретно реда по чл. 24а, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 47е и чл. 47б, ал. 2 ППЗСПЗЗ за отдаване под наем или аренда посредством търг при условията на чл. 47ж и сл. ППЗСПЗЗ. Поради това не би могло да се приеме, че тези договори, независимо от изрично уговорения в тях краен срок и посочената специална правна уредба, са преминали в безсрочни на основание общото правило на чл. 236 ЗЗД. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е собственик или ползвател на правно основание на имотите, предмет на заповедта, в частта в която оспорването на последната е отхвърлено. Решението в обжалваната част е постановено при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и обсъждане на всички релевантни факти, правилно установени по данните от приобщения доказателствен материал. Според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд преценката дали нормата на чл. 34 ЗСПЗЗ е съобразена с нормите на Конституцията на Република България - например тази на чл. 19 КРБ, е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не споделя застъпеното от процесуалния представител на касатора схващане, че в случая са налице условията за изпълнение на процедурата визирана от чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, приема за неоснователни и останалите доводи, изложени в допълнението към касационната жалба срещу първоначалното решение. Предвид изхода от спора пред първоинстанционния съд и правилото на чл. 143, ал. 4 АПК, не намират правно основание и съображенията на касатора относно незаконосъобразността на първоначалното решение в частта му за разноските. С оглед изложеното следва да се приеме, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно - при постановяването му от съда не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Поради неоснователността на подадените от касатора жалби следва да бъде уважено искането на юрисконсулт Калоян Димитров за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено в размер на 150 лв съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума "Радида" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ОДЗ - Добрич. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,