Решение № 433 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2008 г.

Решение № 433 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). "Ю" АД със седалище и адрес на управление гр. С. обжалва решението на Я. окръжен съд, постановено на 28.12.2007 г. по гр.д. № 502/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор в срока по чл. 218г ГПК (отм.) ответникът по касационна жалба "С" АД със седалище и адрес на управление гр. Я., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира за му бъдат присъдени направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за установяване принадлежността на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). С обжалваното решение, постановено на 28.12.2007 г. по гр.д. № 502/2007 г. Я. окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от С. и п. материал "А"Ю" АД иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е признато, че "С" АД е собственик на "склад, сушилно- семечистачен пункт", едноетажен, масивен, находящ се в гр. Я., Промишлена зона, парцел ****, кв.157 с площ от 708 кв. м. по АДС № 704/9.04.1997 г. с идентификатор № 87374.517.28.8 и с площ от 922 кв. м. по кадастрална карта, разположен в имот № 87374.5128 по кадастралната карта на гр. Я., на основание чл. 156, ал. 2 ГПК (отм.) е признат за документ с невярно съдържание АДС № 952/14.05.1997 г. в частта му, в която е записано, че правото на собственост върху сушилно-очистителен цех № 16 с площ от 976 кв. м., представляващ едноетажна масивна сграда от 1960 г. принадлежи на "М" ЕАД и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменен н.а. № 57, том II, рег. № 1599, н.д. № 241/20.04.2005 г., с който е констатирано правото на собственост на "С" АД върху сушилно-очистителен цех № 16. Прието е, че "С" АД-гр. Я. е правоприемник на "С" ЕАД-гр. Я., което е поело активите и пасивите на ДФ "С"-гр. С. Процесният имот е включен по сметката за дълготрайни активи на дружеството № 203 към 30.09.1997 г. Прието е, че това дружество се легитимира като собственик на имота, тъй като със заповед № II-1370/16.05.1978 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост теренът за построяване на сградата е предаден безвъзмездно от ДСО "Т"-предприятие "Т"- Н. З. на СП "С", сградата е построена през 1980 г. на база на вътрешно-ведомствено инвестиране на МЗХП за нуждите на СП "С" и от момента на построяването е предадена за ползуване и стопанисване на предприятието, което през 1994 г. е преобразувано в "С" ЕАД-гр. Я., чийто правоприемник е дружеството-ищец. С оглед на това и на обстоятелството, че липсват данни имотът да е бил отписван от активите на СП "С" е прието, че независимо, че в протокол от 010.1986 г. е отбелязано, че ДСО "Т" е предало на СО "Р" Я. за стопанисване и управление сушилен цех, това предаване няма правно действие по смисъла на НДИ и ПИМ, тъй като липсват доказателства правото на управление и стопанисване да е упражнявано от ДСО "Т" към 7.10.1986 г. С оглед на това е прието, че съставеният на 14.05.1997 г. АДС № 952 не легитимира "М" АД като собственик на имота, а оттам имотът да е придобит от неговите правоприемници-имотът не е бил включен в активите на "М" ЕООД при преобразуването му в "Ю" АД. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Изводът на съда, че правото на собственост върху имота принадлежи на "С" АД не е основан само на обстоятелството, че този имот се води в неговия баланс, както се поддържа в касационната жалба. Изводът е формиран на основата на проследяване на процеса по придобиване и преминаване на правото на оперативно управление и стопанисване, а впоследствие и на правото на собственост от патримониума на един правен субект към друг от момента на построяването на сградата до момента на включването й в капитала на "С" АД, като е преценено правното значение на всеки един факт с оглед действуващите към момента на осъществяването му правни норми, регламентиращи предоставяне правото на управление и стопанисване върху имота преди 1991 г., а след този момент включването му в капитала на дружество с държавно имущество по волята на надлежно оправомощения държавен орган. Правилно е прието, че предоставянето на терена за построяване на склад и извършеното през 1980 г. на базата на вътрешно-ведомствено инвестиране на МЗХП за нуждите на СП "С" строителство, както и последващото включване на този склад като основно средство по баланса на предприятието сочи на предоставяне право на оперативно управление и стопанисване, което последователно е преминавало в активите на предприятие "С" и ДФ "С", която пък през 1994 г. е преобразувана в "С" ЕАД, като при преобразуването имотът е включен в капитала на това дружество по предвидения в закона ред. Правилно е прието също така, че отразеното в протокол от 7.10.1986 г. предаване на склада от ДСО"Т" на СО"Р" не поражда предвиденото в чл. 94 НДИ правно действие. Съгласно чл. 94, ал. 2 НДИ предаването на държавни имоти в оперативно управление от една държавна организация на друга държавна организация може да се извърши по взаимно съгласие между ръководителите на заинтересованите министерства и другите ведомства, съответно между тях и председателя на ИК на народния съвет. В случая предаването на терена, върху който се намира и процесната сграда, е било обусловено от необходимостта от изнасяне на комбинат "Р"-гр. Я. на нова площадка, с оглед на което следва да се приеме, че решението за предаване на терена е взето от компетентните длъжностни лица (споразумението е постигнато между министъра на производството и търговията с потребителски стоки, председателя на ИК на ЦС на НАПС и председателя на ИК на ОНС Я.). Същото е извършено по реда на чл. 96, ал. 2 НДИ срещу заплащане. Поставя се обаче въпросът разполагали ли са лицата, подписали споразумението с правомощието да вземат решение за извършване на прехвърлянето и на процесната сграда, след като в предходен момент със заповед №II-1370/16.05.1978 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост е наредено на ДСО"Т" да предаде безвъзмездно част от северната страна на двора на СП"С", върху която земя е построен обекта за нуждите на "С". Правилно съдът е приел, че фактът на предаване на терена с цел извършване на строителството за нуждите на определено предприятие (СП"С") и фактът, че след извършване на строителството сградата е заприходена по баланса на това предприятие, обуславят извода, че оперативното управление на новопостроената сграда е предоставено на предприятието, за чиито нужди е построено, което е отразено в АДС № 704/9.04.1997 г. Съгласно чл. 95 НДИ новопридобитите държавни имоти се предават за управление и стопанисване на общинските народни съвети, освен ако в акта за придобиването им е постановено друго. В настоящия случай, както правилно е приел въззивният съд, заповед № II-1370/16.05.1978 г., строителните книжа и сметки за извършеното строителство обуславят извода, че новопостроеният обект е предаден за управление и стопанисване на СП"С" и към 1986 г. сградата не е била в оперативно управление на ДСО"Т." влакна, поради което предаване на ДСО"Р" по реда на чл. 94, ал. 2 НДИ е могло да бъде извършено само за терена, но не и за сградата. Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване, че представените от "Ю" АД доказателства не са обсъдени. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност и на основата на установената по делото фактическа обстановка правилно е приложен материалният закон като е прието, че имотът е включен по предвидения в закона ред в капитала на онова търговско дружество, което е разполагало с правото на оперативно управление и стопанисване и в чийто баланс сградата е била включена непосредствено преди 1991 г. Изводът на съда, че правото на собственост върху процесната сграда принадлежи на "С" АД е правилен. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК да обусловят неговата неправилност, същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила, като на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 2500 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение