Решение № 8123 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2015 г.

Решение № 8123 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13976/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР Бургас, чрез процесуалния представител юриск. В. срещу Решение № 1493 от 20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1954/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна – О. М. М. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По основателността й съдът приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Бургас е уважил предявения от О. М. М. против Областна дирекция на МВР Бургас иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 482 от 21.12.2013 г. постановено по н. а. х. д. № 933/2013 г. по описа на Районен съд - Несебър е отменено, като незаконосъобразно, НП № 1207 от 27.04.2010 г. на Началника на РУП Несебър, с което на ищеца са наложени административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Така постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила. Съдът е приел, че по делото, което е образувано по жалба срещу НП, жалбоподателят е направил разноски за адвокатска защита в размер на 150 лева. Съдът се е позовал на договор за правна защита и съдействие № 421/2.12.13 година и пълномощно към него. Прието е, че осъществената по делото адвокатска защита М. е заплатил възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника до посочения размер. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, предоставена в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Претендираните вреди от заплатен хонорар за адвокатска защита по дело срещу НП, когато са доказани по основание и размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилно, в конкретния случай съдът е приел, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Липсват категорични данни по делото, че ищецът в качеството му на жалбоподател по н. а. х. д № 933/13 г. е направил разходи за адвокатска защита в размер на 150 лева. Делото, по описа на Несебърския районен съд не е приложено към настоящото дело, нито ищецът е правил искане за прилагането му, поради което не може да се направи категоричен извод, че договорът за правна защита и съдействие и пълномощното към него, на които административният съд се е позовал са представени по делото, образувано по жалбата срещу НП. В производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ е представено от ищеца решение от 21.12.2013 г. на Несебърския районен съд, постановено по н. а. х. д. № 933/13 г., в което, не е посочено жалбоподателят да е представляван от адвокат. При липсата на категорични доказателства за твърдяната вреда, административният съд необосновано е приел, че такава е налице. Липсата на един от елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ е основание за отхвърляне на предявения иск. Предвид изложеното, настоящата инстанция преценява, че решението като неправилно следва да се отмени изцяло, а вместо това искът се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение