Решение № 1920 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2014 г.

Решение № 1920 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Маринка Йорданова Станева и Ганчо Николов Тодоров и двамата от гр. Пловдив против решение № 1709/22.07.2014 г. по адм. дело № 3496/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25 от Закона за закрила на детето и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки и правилно е приложил материалния закон, поради което същото се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. С решение № 1709/22.07.2014 г. по адм. дело № 3496/2013 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ганчо Николов Тодоров, от гр. Пловдив срещу заповед № ЗД - ЗД21/378 от 30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД - 01 - 439 от 25.10.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с които детето Елена Ганчева Тодорова, родено на 26.08.2005 г. е настанено временно по административен ред в ДДЛРГ "Княгиня Мария Луиза" - гр. Пловдив - до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. За да постанови този резултат, съдът е приел, че трайните здравословни проблеми на жалбоподателите /родители на детето Елена Ганчева Тодорова/ от една страна и негативните обществени прояви на самото дете след тръгването му на училище /извършени кражби, скитане по улиците на града/ от друга страна, детерминират извод за наличие на съществени рискове за развитието му, във връзка с което предприетата привременна мярка е законосъобразна. Решението е правилно. По делото е установено, че детето Елена Тодорова е с навършени 8 години към датата на издаване на заповедта. Живее при родителите си Маринка Йорданова Станева и Ганчо Николов Тодоров и двамата от гр. Пловдив, като майката е с диагноза параноидна шизофрения, а бащата е с трайни физически увреждания - церебрална парализа. Родителите, които съжителстват фактически, имат и други две деца, за които полагат грижи. Получават помощи по ЗСПД и по ЗИХУ. Живеят във ведомствено жилище. По данни на Директора на училището, в което се обучава детето Елена, същото извършва системни кражби, а съществените здравословни проблеми на майката и бащата затрудняват предприемането на адекватни мерки за възпитанието му и създават у него чувство за ненаказуемост. Съществува риск за отпадане от училище. По постъпили данни от III-то РУП - Пловдив детето е засичано да скита и проси по улиците на града. Родителите и децата им многократно са насочвани да ползват различни социални услуги в общността, но и чрез тях не е постигнат задоволителен резултат. Предлагано е ползване от детето Елена на услугата "седмична грижа" - без прекъсване на връзката със семейството, но същата е отказана от родителите. При това положение и при съвкупната преценка на рисковете, законосъобразно административният съд е приел, че предприетата временна административна мярка е законосъобразна. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Отчитайки, влезлите в сила съдебни решения на общите съдилища, с които детето е настанено окончателно в специализираната институция ДДЛРГ "Княгиня Мария Луиза" - гр. Пловдив, първостепенният съд законосъобразно е изследвал материалноправните и процесуалноправните основания на издадения акт в контекста на разпореденото с него предварително изпълнение, касаещо минал период. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение