Решение № 16077 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2013 г.

Решение № 16077 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ДЖЕМИЛ МЕХМЕД ЮСЕИН от с. Асен, община Павел баня, област Стара Загора, чрез процесуален представител адвокат Недялка Асенова Иглева - Глушкова - САК против решение № 92/17.06.2013 г. на административен съд Стара Загора по адм. дело № 166/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Задължително предписание № ЗД - 94 - ДД - 0009/27.03.2013 г. на директор на дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ДСП Казанлък взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в производството и разгледана посъщество за неоснователна по следните съображения: Производството по делото е образувано по жалба на касатора срещу цитираните предписания. С тях се предписва на Джемил Мехмед Юсеин в срок до един месец от датата на получаването им в качеството си на родител на непълнолетния Сейхан Джемил Юсеин да предприеме действия по отписване на детето от общежитието към СНЦ "За подпомагане и култура" - Крън и същото да бъде отглеждано в семейна среда. Мотивите за издаване на предписанието са, че сдружението с нестопанска цел /СНЦ/ предоставя социални услуги от резидентен тип по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /ППЗСП/. С това са нарушени изискванията на чл. 43б, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ и чл. 34, ал. 1 от Правилника за приложението му /ППЗЗД/. Също така, че сдружението разполага с разрешение от Главно мюфтийство за преподаване на курсове по Коран, но без разрешително и план за обучение по религия от министерството на образованието и науката. Също така, че Законът за вероизповеданията регламентира правото на родителите да осигурят религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените им убеждения, включително и да ги настанят в подходящи учебни заведения или сдружения, но при спазване на законовите изисквания и получаване на съответния лиценз за предоставяне на съответната социална услуга по реда на закона за закрила на детето. Възраженията в жалбата срещу предписанието се изразяват в липса на фактически и правни основания за издаването му, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето и липсва повод за издаване на предписанието, тъй като няма данни жалбоподателят да е бил търсен за съдействие, не е отказвал предостави такова съдействие и не са отчетени интересите на детето. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От фактическа страна са установени фактите, че непълнолетният Сейхан Джемил Юсеин е настанен със съгласието на родителите си в общежитието на сдружението и се прибира при родителите си веднъж седмично, че има контакти по телефона с тях. Установено е, че в общежитието се осигурява религиозно възпитание на децата в съчетание и с подпомагане на учението им в общообразователен процес. Също така, че децата нямат регистриран настоящ адрес, липсва пропускателен режим в общежитието и утвърдена методика за работа с тях и предвид липсата на лиценз на сдружението няма и контролиращ орган в лицето на Държавната агенция за закрила на детето. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че детото Сейхан е дете в риск защото е лишено от семейна среда и е предоставено на грижите на секретаря на сдружението, който има пълномощно да представлява детето пред други институции и да го извежда извън граница. При тези данни съдът е извел извод за законосъобразност на издаденото предписание. Липсата на лиценз за предоставяне на социални услуги от сдружението е обстоятелство от съществено значение, тъй като се застрашават интересите на детето, които се охраняват от Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето. Така постановеното решение е правилно. Социални услуги съгласно § 1, т. 6 от ДРЗСП са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции на общността. Социални услуги в общността според § 1, т. 7 от ДРЗСП са услуги предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Когато социалните услуги се предоставят на деца следва да се съобразяват и разпоредбите на Закона за закрила на детето според чл. 2 на който "Дете" по смисъла на ЗЗД е всяко физическо лице до навършване на 18 години. Безспорно е, че сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ "За подпомагане и култура" гр. Крън предоставя социални услуги от резидентен тип. Такава услуга според § 1, т. 16а от ДРППЗСП е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда близка до семейната. Такава социална услуга може да бъде извършвана съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСП от държавата, общините, български физически лица, регистрирани по търговския закон, и юридически лица и физически лица, извършващи търговска дейност и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от европейското икономическо пространство. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ППЗЗД лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане могат да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз и вписване в регистъра по реда на Закона за социалното подпомагане. Редът за подаване на заявление за получаване на лиценз е уреден в ЗЗД и ППЗЗД. По делото не се спори и е установено по безспорен начин, че такъв лиценз е отказан на СНЦ "За подпомагане и култура", поради което предоставянето на социални услуги за деца от това сдружение е в нарушение на закона, което налага извеждането на децата от общежитието което ползва сдружението за предоставяне на социални услуги, каквото предписание е издал директора на дирекция Социално подпомагане гр. Казанлък. Съдът е извел обосновани и съобразени с материалния закон изводи, че при издаване на предписанието не са допуснати нарушения съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Решението на съда от своя страна не съдържа пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение