Решение № 11614 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. М., гражданин на Иран, подадена чрез адвокат Д. Панчева от Адвокатска колегия - София, срещу решение 25251 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело 5764/2025 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказ за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България с рег. 513з-5303/29.04.2025 г. издадена от началника на отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и претендира и присъждането на разноски за настоящата инстанция. Ответникът началника на отдел Миграция Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Х. М., гражданин на Иран, срещу отказ за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България с рег. 513з-5303/29.04.2025 г. издадена от началника на отдел Миграция СДВР, издаден на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазена писмената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че целта на ЗЧРБ е спазена, както и че не са оборени констатациите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е следната: Подадено било заявление от 15.04.2025 г. от Х. М. за продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, към което е приложил всички изискуеми съобразно чл. 14, ал. 1 и чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ документи, включително и нотариално заверена декларация от Г. Д. Б., че притежава собствено жилище с адрес гр София, [адрес], за което е дал съгласие чужденеца да бъде регистриран и живее в него като наемател. В декларацията на Г. Д. Б. не е посочен документ за собственост. След анализ на относимите правни разпоредби и съпоставката им с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е декларирал неверни данни, както и че не пребивава на посочения в нотариално заверената декларация адрес. Въз основа на горното е направен и извод, че издаденият отказ отговаря на целта на закона, поради което издадения отказ за предоставяне право на продължително пребиваване е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е преценил всички факти и обстоятелства от значение по делото. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя. Първоинстанционното решение е постановено след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяло на относимите материалноправни норми. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния отказ. Пребиваването на чужденци на територията на страната е подчинено на разрешителния режим, регламентиран с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Съответен на приложените към административната преписка доказателства, а и на представените в съдебното производство, първоинстанционният съд е направил правилен извод за привидно удостоверяване на адреса на местоживеене в Република България, което е основание за отказ по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично следва да представи към заявлението по образец и документите, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 1 т. 6, а в настоящия случай, с оглед основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, на което е заявено предоставянето на това право, и удостоверение, отговарящо на изискванията на чл. 19, т. 1 от ППЗЧРБ. Като доказателство за осигурено жилище, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ, към заявлението следва да е приложено нотариално заверена декларация, която в случая е представена от Г. Б., че притежава собствено жилище на горепосочения адрес и че ще го предостави за ползване на Х. М.. От извършените проверки на посочения адрес, служителите на отдел Миграция установили, че жилището не се обитава. С оглед на изложеното съдът счита, че първоинстанционният съд правилно е установил приложимия закон и е преценил, че отказът на административния орган е законосъобразен, поради което решението му, с което жалбата на Х. М. е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,