Решение № 5009 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2019 г.

Решение № 5009 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- Я., чрез юрк. Рункова, против решение № 212/25.10.2019 г. на Административен съд – С., постановено по адм. д. № 287/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 10.06.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция – Я. на Д. фонд "Земеделие". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса. Ответникът –Д. Димитров не изразява становище по подадената касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"- Я.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение АС – С. е отменил АУПДВ № 13 от 10.06.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция – Я. на Д. фонд "Земеделие", с който акт се отказва пълно изплащане на финансовата помощ представляващо второ плащане в размер на 9 779 лв., прекратява се Договор № 20/06/3/0.0.2522/29.03.2017 г. и се определя на Д. Димитров подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора и е изпратил преписката на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – Я. за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по отношение твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени по Договор № 20/06/3/0.0.2522/29.03.2017 г., сключен между Д. Димитров и ДФ "Земеделие" гр. С., съобразно указанията в мотивите към решението. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане-задължение за връщане на получено първо плащане на финансовата помощ. Приел е, че неправилно ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда подмярката, по която Димитров кандидатства не попада в никоя от изброените в чл. 9 б, т. 1 от ЗПЗП мерки за подпомагане. Димитров е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". Редът и условията за прилагането й са уредени в Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Стигнал е до извод, че следователно подпомагането, за което е кандидатствал Димитров е предвидено в чл. 19, параграф 1, б. "а", подточка iii от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., който е със следното съдържание: Развитие на стопанството и стопанската дейност; 1. Подпомагането по тази мярка обхваща: а) помощ при стартиране за развитието на малки стопанства. Поради посочените съображения, контролът и администрирането на подпомагането по тази мярка се извършват от ДФ "Земеделие", но същата не попада в обхвата на чл. 9 б, т. 1 от ЗПЗП, а в този на точка 2 от същата норма и по отношение на нея трябва да бъде издадено решение за финансова корекция при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. В тази връзка чл. 20 а, ал. 5 ЗПЗП /в действаща редакция към датата на издаване на оспорения АУПДВ/ предвижда, че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП, при условията на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. Решението е неправилно. В случая е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с Димитров договор, поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 37, ал. 1, т. 3 вр. чл. 37, ал. 7., т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и договорно задължение, уговорено в чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договора. Безспорно заявлението за подпомагане с изх. № 20/06/3/0.0.2522 от 9.08.2016 г. е подадено и одобрено за финансиране след влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., но решаващият съд неправилно е приел, че след като процедурата по издаването на оспорения АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г. (датата на влизане в сила на чл. 9 б от ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон. Започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 10/10.06.2016 г. /, която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г. / "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е обратно на приетото от административният съд, ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. Административният съд е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение процесуалите правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. В. от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,