Решение № 3772 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2008 г.

Решение № 3772 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христо Колев Христов от гр. Сливен против решение № 56 от 15.07.2008 г. по адм. д. № 100/2007 г. на Административен съд гр. Ловеч, VI състав, в частта в която е отхвърлена жалбата му против бездействия на ОС "ЗГ" гр. Ловеч ; отхвърлен предявен иск против ОС "ЗГ" - Ловеч за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди причинени с решение № 21-1К от 3.08.2007 г., действия и бездействия на ОС "ЗГ" гр. Ловеч, както и е осъден да заплати държавна такса върху цената на отхвърления иск за обезщетение в размер на 200, 0 лева. Излага доводи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По заявените пороци на решението е посочил теоретични становища и цитирани нормативни разпоредби, както и неточности в констатациите на съда. В частта на решението, с което е оставена без разглеждане жалбата му за установяване на незаконосъобразност на действията на ОС "ЗГ" - Ловеч е предявил и частна жалба с доводи за незаконосъобразност. Моли, да се отмени решението в обжалваната част и по същество се установи незаконосъобразност на действията и бездействията на ОСЗГ - Ловеч довели до лишаването му от частна собственост върху 22, 2 дка земеделски земи, да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3600 лева и за имуществени в размер на 1900 лева по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 от АПК, както и на основание чл. 257 от АПК да бъде осъдена ОС "ЗГ" за бездействия по задължения произтичащи от ЗСПЗЗ за възстановяване на 22, 2 дка земеделска земя и му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Ловеч редовно призована не се явява и не изразява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна и следва да се отхвърли. Излага, че решението на Административен съд - Ловеч е правилно и законосъобразно. Счита, че съдът се е съобразил с Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и правилно е приел, че за да се издадат решения и скици за поземлен имот, за който собственикът не се е явил при уточняване на границите на публикувания в Държавен вестник график задължително следва да се извършат геодезични измервания от изпълнителя на поддръжката на КВС, както и че заинтересования собственик следва да прояви необходимата активност и задължението за издаването на горе цитираното решение или скица следва едва след като собственика е извършил всички необходими действия, след което евентуално може да се обяви бездействие от страна на административния орган. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 56 от 15.07.2008 г. по адм. д. № 100/2007 г. на Административен съд гр. Ловеч, VI състав, е обявена нищожността на решение № 21-1К от 3.08.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" ОСЗГ (сега само "Земеделие") по преписка по заявление с вх. № 2143 от 22.11.19991 г. от Колю Христов Христов, наследодател на жалбоподателя; оставена е без разглеждане жалбата на последния за установяване незаконосъобразност на действията на ОСЗГ -Ловеч; отхвърлена е жалбата му против бездействия на ОС "ЗГ" гр. Ловеч изразяващи се в неиздаване на решения и скици за 22 200 кв. м., с искане да се осъди ОС ЗГ гр. Ловеч да издаде решение и скица за земите в три уедрени парцела - 16 дка в м. "Влашко селище", землището на с. Прелом, Област - Ловеч, 5, 2 дка в м. "Трузгене" в същото землище или да се обезщети жалбоподателя с поименни компенсационни бонове; отхвърлен е предявен иск против ОСЗГ - Ловеч за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1900 лева и неимуществени вреди в размер на 3600 лева причинени с решение № 21-1К от 3.08.2007 г., действия и бездействия на ОС "ЗГ" гр. Ловеч, изразяващи се в неиздаване на решения и скици за 22 200 кв. м. земеделска земя, както и е осъден да заплати държавна такса върху цената на отхвърления иск за обезщетение в размер на 200, 00 лева. В частта, в която е обявена нищожност на решение № 21-1К от 3.08.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" решението не е обжалвано и е влязло в сила. Административният съд е приел по искането на жалбоподателя за обявяване на действията на ОСЗГ - Ловеч за незаконосъобразни, че не са били конкретизирани, въпреки дадените указания и не е установен предмет на оспорване, поради което е оставил без разглеждане жалбата. Приел е също така, че по жалбата с правно основание чл. 257 от АПК не е установено фактическо бездействие от ОСЗГ - Ловеч и жалбоподателят не е проявил достатъчна активност в съответствие с дадените му указания от органа за да реализира получаването на решение и скица. По иска за обезщетение съдът е приел, че не са установени действия и бездействия на органа, от които да са последвали доказани вреди за жалбоподателя, както и че не са доказани вреди от обявения за нищожен административен акт на ОСЗГ-Ловеч. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 204, ал. 4 и чл. 257 от АПК, съединено с иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по жалби и искови молби на касатора. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото относими към жалбите и исковите претенции на касатора и въз основа на събраните по делото доказателства е обосновал законосъобразни правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя напълно, което не налага повтарянето ми в касационното производство. Изложените касационни основания от касатора са теоретични и общи, като по отхвърлените жалби и искови претенции, не са посочени конкретни нарушения обуславящи изводи различни от направените от първоинстанционния съд. Правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на касатора за установяване незаконосъобразност на действията на ОСЗГ -Ловеч. В производството съдът е давал указания на жалбоподателя да конкретизира незаконосъобразният акт, на който да се извърши контрол за незаконосъобразност. Установено е в производството, че постановените административни актове от ОСЗГ - Ловеч относно възстановяване собствеността на наследодателя на жалбоподателя са влезли в сила, както и съдебни решения по съдебните спорове свързани с възстановяване на тези права. Именно в тази връзка съдът е обявил за нищожно решение № 21-1К от 3.08.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - Ловеч по преписка по заявление с вх. № 2143 от 22.11.19991 г. на Колю Христов Христов, наследодател на жалбоподателя, поради признати права върху претендираните земеделски земи. Липсата на предмет на оспорване обуславя недопустимост на жалбата в тази част, която съдът правилно е преценил и прекратил производството по делото. В касационното производство не се установява наличие на процесуална предпоставка за произнасяне на съда в тази част, поради което решението в тази част с характер на определение, следва да бъде оставено в сила като правилно. По възраженията свързани с отхвърлената жалба по чл. 257 от АПК. Съгласно чл. 257 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове и с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. В конкретния случай не са налице предпоставките на посочената правна норма, както е констатирал и първоинстанционният съд. Установено е, че Поземлена комисия - Ловеч (сега ОСЗ) по протокол № 32/74 от 1.07.1993 г. е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследодателя на касатора върху 28 имота с обща площ от 38, 5 дка, което е влязло в сила, като с последващо решение № 21-1 от 3.08.1998 г. на ПК-Ловеч е възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 20 имота с площ от 25, 6 дка, а с решение № 21-2 от 3.08.1998 г. е признала възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху 8 имота с площ от 11, 6 дка. С последващи решения на ПК - Ловеч са възстановени имоти с план за земеразделяне с приложени скици, като от протокол № 32/74 от 1.07.1993 г. останали невъзстановени 13 имота, по отношение на които е проведено съдебно производство и е потвърден отказа на комисията. Проведени са многократни оспорвания на актове на ПК - Ловеч за отделни имоти, по които има влязли в сила решения на съда. По отношение на 13 имота с молба от 8.08.2006 г. касаторът поискал от ОСЗГ - Ловеч възстановяването им в един парцел в м. "Влашко селище", по която с отговор от 19.09.2006 г. ОСЗГ - Ловеч го уведомила, че не е присъствал на място при проведените анкети за идентифициране на имотите, което уведомление е публикувано в ДВ, бр. 61/1998 г., поради което следва по отношение на тези имоти да се приложи Наредба № 49 за поддържане на картата на възстановената собственост, по която жалбоподателят следва да подаде молба по образец и да внесе такса съгласно тарифата. На този отговор жалбоподателят поискал да му се предостави по пощата образец и да се определи таксата и с отговор от 24.01.2007 г. ОСЗГ - Ловеч отговорила, че следва да подаде лично молбата и внесе таксата. При тези данни административният съд правилно е приел, че не са налице доказателства, които да обосноват приложение на чл. 257 от АПК. Тези изводи са в съответствие с чл. 18г, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, който задължава заинтересованото лице, в случая жалбоподателя да присъства при уточняването на границите на земеделските земи и след като не е участвал в процедурата, уточненията и възстановяването следва да се извърши по реда на Наредба № 49. От тази възможност жалбоподателят не е лишен и понастоящем и може да упражни правата си при проявена от него активност и спазване на предпоставките визирани в наредбата за провеждане на това производство. Бездействието на жалбоподателя в случая не може да се обуслови бездействие на органа за изпълнение на процедура предвидена в Наредба № 49. В случая административният орган е дал указания на жалбоподателя за действията, които следва да предприеме, но такива няма данни по делото да са извършени от него. Правилна е и преценката на съда, че не са налице предпоставки за обезщетяване на жалбоподателя с поименни компенсационни бонове. Упражняването на тези права следва да се развие по предвидения законов ред пред съответния компетентен орган, като в случай на мълчалив или изричен отказ правоимащия може да защити правата си по съдебен ред. Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение отхвърления иска за обезщетение по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.Първоинстанционният съд правилно е определил необходимите предпоставките от фактическия състав по иска за обезщетение, при наличие на които да се реализира отговорността на административния орган. В случая такива не са доказани и установени от жалбоподателя. Действително след обявяване за нищожно решение № 21-1К от 3.08.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - Ловеч, доколкото е било приложено, са могли да бъдат причинени вреди от него, но такива в случая не са доказани от жалбоподателя. По отношение на други действия и бездействия на ОСЗГ, от които са причинени вреди на жалбоподателя в производството не са налице доказателства, които да обосноват основателност на тази искова претенция. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано с оглед установените фактически обстоятелства. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,