Решение № 7588 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2016 г.

Решение № 7588 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. против решение № 571 от 31.03.2016 г., постановено по административно дело № 2527/2015 г. на Административен съд - Б., с което са отменени заповед № 05-364 от 3.11.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., потвърдена с решение № 53 с изх. № 9104/74/1.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Б., и заповед № 05-365 от 3.11.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., потвърдена с решение № 54 с изх. № 9104/75/1.12.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Б., като е разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 05-364 от 30.10.2015 г. и за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 05-365 от 30.10.2015 г., при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира отмяна на решението. Ответниците по касация Л. М. М. и Г. А. Б. в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. по реда на чл. 145 и следв. от АПК са оспорените от Л. М. М. и Г. А. Б. заповед № 05-364 от 03.11.2015 г. и заповед № 05-365 от 3.11.2015 г., двете на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Б., потвърдени съответно с решение № 53 с изх. № 9104/74/1.12.2015 г. и с решение № 54 с изх. № 9104/75/1.12.2015 г., двете на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Б., с които на жалбоподателите е отказано отпускането на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от Наредба РД 07-5 от 16.05.2008 г. Заповедите са мотивирани с това, че "не са налице условията на чл. 2, ал. 1 и ал. 4, т. 9 от Наредба РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление". За да уважи оспорването срещу процесните заповеди, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че с обжалваните заповеди незаконосъобразно е отказано отпускане на исканата социална помощ, тъй като лицата не са намерени на постоянния адрес при извършените посещения от социалния работник. Съдът е приел, че посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Първоинстанционният съд е извел извод, че административното производство се е развило без молителите да бъде уведомени надлежно за действията на административния орган, което е довело до неблагоприятно засягане на правната сфера, както на М., така и на Батинков, доколкото нарушенията на установените процесуални изисквания са повлияли върху съдържанието на оспорените пред съда актове, а при недопускането им би се установила друга фактическа обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат, различни от възприетите от органа. Съдът е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са от категорията на съществените такива и следователно, са абсолютно основание за отмяна на обжалваните административни актове. Наред с това съдът е приел, че обжалваните заповеди не съответстват и на целта на закона - Закона за социално подпомагане /ЗСП/: за социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, да задоволяват основните си жизнени потребности. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни, адресат на заповедите. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съдебен състав е проверил фактическите констатации и правните изводи на административния орган. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорените административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесните заповеди, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за тяхната законосъобразност. По делото е установено, че всеки от жалбоподателите е подал молба- декларация, съответно с вх. № 05-364 и № 05-365, двете от 30.10.2015 г., до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., с които Л. М. и Г. Б. са поискали от органа отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. По тези молби-декларации са изготвени социални доклади на 2.11.2015 г. от социален работник при ДСП - Б., в които е отразено, че при посещенията на адреса молителите не са открити, тъй като не живеят на постоянните си адреси. Според посоченото в докладите (идентични по констатирани обстоятелства) посещенията са извършени на две дати - на 30.10.2015 г. и на 2.11.2015 г. Директорът на ДСП - Б., позовавайки се на предложението в социалните доклади, е издал заповеди, като е отказал на М. и Б. да им отпусне целева помощ за отопление. Отказът е мотивиран с това, че молителите не са открити на постоянните адреси посочен в молбите-декларации, което е довело до невъзможност да бъде извършена социална анкета. Както правилно е отбелязано в тази връзка в мотивите на проверяваното решение, посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Следва да се отбележи, че в определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес", е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това, че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП се има предвид мястото /жилището/, в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Като подзаконов нормативен акт Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да съответства на нормативните актове от по-висок ранг, т.е. разпоредбите от ППЗСП следва да съответстват на разпоредбите на ЗСП. Поради това, при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета, следва да държи сметка за законовата разпоредба на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП. В приложимите разпоредби на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., както и в чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП не е предвидено като изискване за отпускане на социална помощ лицето да живее на регистрирания постоянен адрес, затова в случая отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на лицето от постоянния адрес, е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Нито в мотивите към заповедите, нито в потвърдителните решения на директора на РДСП е посочено неизпълнение на някое от материалноправните предпоставки за отпускане на целевата помощ за отопление. В настоящия случай социалният работник е имал възможност да осъществи контакт с всяко от двете лица, които са поискали социална помощ и на посочените в молбите-декларации мобилни телефони, за да уговори време и място за извършване на посещение с цел провеждане на социалната анкета. По делото няма данни да са правени такива опити. В представената по делото преписка се съдържат както декларацията на лицето, подадена заедно с молбата-декларация, така и събраните писмени доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. За да отмени оспорените актове и върне преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че при издаването им са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК, които са опорочили материалноправната законосъобразност на издадените административни актове. Не са били изчерпани всички възможни начини за установяване на релевантните факти и обстоятелства. По тези съображения следва да се приеме, че като е уважил подадените до него жалби като основателни, Административен съд - Б. е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на основания, водещи до неговото касиране, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,