Решение № 9066 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2010 г.

Решение № 9066 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 188 от 16.12.2009 г., постановено по адм. д. № 246 по описа за 2009 г. на Административен съд - Ямбол. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на уведомително писмо с изх. № 01-282/1399 от 28.07.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Ямбол и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. Ответната страна по касационната жалба - Димитър Георгиев Бившев и заинтересованата страна - Областна разплащателна агенция-Ямбол на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция, не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че материалната компетентност на областните разплащателни агенции е уредена в чл. 43, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", действал към момента на издаване на уведомителното писмо. Издаденото уведомително писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а Областната разплащателна агенция - Ямбол (ОРА) няма материалната компетентност да извършва директни плащания по подадени заявления, да намалява размера, съответно да отказва плащане по схемите за национални доплащания. Според прокурора, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) изпълнява функциите на Разплащателна агенция (РА) от датата на издаването на акта за акредитация. Органи на фонда са изпълнителен директор и управителен съвет, който се състои от 11 члена. Съгласно чл. 43, ал. 1 и 3 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, намалява или отказва плащането по Схемата за единно плащане на площ. Законодателят не е предвидил делегиране на това правомощие. Като е обявил нищожност на уведомителното писмо, съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Димитър Георгиев Бившев от с. Лесово, община Елхово е обжалвал уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-282/1399 от 28.07.2009 г., издадено от ОРА - Ямбол към ДФЗ. С обжалваното писмо на Димитър Бившев се съобщава, че след извършена административна проверка на данните в подаденото общо заявление за плащане на площ за 2008 г. и при проверка на място от длъжностното лице от Регионалния технически инспекторат на ОРА - Ямбол, са констатирани несъответствия, подробно описани в приложения контролен лист. За тях жалбоподателят е бил уведомен с писмо от 29.05.2009 г. на Регионалния технически инспекторат. Въз основа на получените данни е изготвена таблица за формиране на общата сума за подпомагане, според която общата сума за получаване за кампания 2008 г. е нула. За този нулев размер на одобрена сума за получаване, жалбоподателят е уведомен с писмото, предмет на жалбата, като в него е определен и размера на санкциите и редукциите за наддекларирани площи, който е 35 256.73 лв. Между страните не е имало спор относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Република България разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че уведомителното писмо представлява волеизявление на издалия го административен орган - ОРА-Ямбол, с което се отказват права и се създават задължения. На следващо място е приел, че съгласно Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 ЗПЗП, ДФЗ следва да поддържа интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Чрез нея се признават и изчисляват сумите по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и националните доплащания (НД) или се намалява или отказва плащането им. Това уведомително писмо, по правната си същност е индивидуален административен акт според чл. 21 АПК. Издаването на индивидуален административен акт е в компетентността на ДФЗ според чл. 43, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 248 от 15.06.2006 г. (отм.), но действал по време на издаването на акта. Съдът е анализирал нормата, в която са изброени правомощията на ОРА, като е направил извод, че те не могат да извършват директни плащания на площ по подадени заявления, да намаляват размера или да отказват национални доплащания. Това правомощие принадлежи на ДФЗ, изпълняващ функциите на РА, според чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 43, ал. 1 и 3 ЗПЗП. Законът според съда, не предвижда правомощие за делегиране на тези права, а при липса на законова възможност за делегиране на правомощие, издаденият акт е нищожен. По тези мотиви съдът е обявил нищожността на уведомителното писмо, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилни са изводите на съда, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо- предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод е направен, чрез анализ на чл. 43 от отменения Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 2 ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, законосъобразно съдът е приел, че порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. Неоснователен е първият довод в касационната жалба, че уведомителното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи и на съдебен контрол. Уведомителното писмо е в отговор на извършени проверки на място и административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер 2828050812261 и уникален регистрационен номер 367386, под които Димитър Бившев е регистриран в системата ИСАК. С писмото на него му се отказва финансово подпомагане и му се определят санкции в паричен размер, с което безспорно се засягат негови права, интереси и се създават задължения. В ЗПЗП, а и в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, издадена на основание чл. 30, ал. 6 ЗПЗП, Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, издадена на основание чл. 32, ал. 5 ЗПЗП и Наредба № 11 от 3.04.2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП не е въведена забрана за обжалване на уведомителното писмо. Напротив. В предпоследния абзац на писмото е указан срок за неговото обжалване както по административен, а така също и по съдебен ред. От това следва, че въпреки наименованието си "уведомително писмо" то по своята правна същност е индивидуален административен акт, поради което следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност затова. Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че писмото е подписано от експерт на ОРА - Ямбол, който е упълномощен със Заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е налице валидно упълномощаване или експертът действа от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 УПДФЗ (отм.). Нормите са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане визирано в чл. 43 ЗПЗП не е предвидено да се делегира по силата на закона. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и твърдението за упълномощаването е неоснователно. При липсата на законова възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФЗ на ОРА-Ямбол, правилни са изводите на съда за нищожност на издаденото уведомително писмо. По изложените съображения решението не страда от сочените в жалбата пороци-касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъда оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение