Решение № 14591 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 592/2010 г.

Решение № 14591 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 592/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Варна, срещу решение № 1945/18.11.2009 г. по адм. дело № 2133/2009 г. на Административен съд - гр. Варна, първо отделение, IХ състав, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 09000008/12.03.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 270/07.05.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която за д. п. м. 09.2006 г. е определен допълнителен ДДС в размер на 3714.35 лв. и съответната лихва за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Си Ай Си Ес България" ЕООД не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение АС - Варна е констатирал, че с решение на Върховния административен съд, решението на АС - Варна, постановено при първоначалното разглеждане на делото е отменено в частта на определените задължения за д. п. м. 09.2006 г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда и произнасяне относно компетентността на органа, възложил ревизията за посочения период. При постановяване на решението, предмет на настоящото оспорване, АС - Варна е обсъдил събраните при новото разглеждане на делото доказателства, а именно АПВ № 2522/24.11.2006 г. на ТД на НАП - Добрич, с който на дружеството, във връзка с подадена справка декларация за процесния д. п. м. 09.2006 г. е възстановен данък, като е установено, че АПВ е влязъл в законна сила. Съдът е приел, че съгласно трайната практиката на ВАС, преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, се приема че е налице основание за приложение на специалната процедура по чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК, поради това че АПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян, освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Съдът е приел, че това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и акта за прихващане или възстановяване. Следователно при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му. При наличие на такива актове, признатите с тях права на прихващане или възстановяване, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред в ДОПК по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. Съдът е констатирал, че в конкретния случай ревизията не е възложена от последния, а от друго лице, което не притежава материалната компетентност за това, поради което РА, в частта за д. п. м. 09.2006 г., е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с установената съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос, приложима за данъчните периоди преди изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, какъвто е настоящият казус. За да обяви нищожността на оспорения РА в частта за д. п. м. 09.2006 г., съдът е изложил законосъобразни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя, поради което счита, че не следва да бъдат преповтаряни изцяло. Административният съд правилно е приел за неоснователно възражението на ответника, релевирано и в касационната жалба, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Същата е процесуална норма и има действие за напред. Процесната заповед за възлагане на ревизията - ЗВР № 1156/27.10.2006 г., е издадена преди изменението на тази разпоредба, поради което за този период е приложима предишната й редакция, а именно налице са обстоятелства за приложение на специалната процедура по възлагане на ревизията по чл. 134, вр. с чл. 133 ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. По делото е безспорно установено, че процесната ревизията не е възложена от последния, а от друго лице, което не притежава материална компетентност за това, поради което РА, в частта за д. п. м. 09.2006 г. правилно е прогласен за нищожен от първоинстанционният съд. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК