Решение № 1796 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2008 г.

Решение № 1796 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "СИНН" ООД, гр. Варна, представлявано от Недялка Станева и процесуален представител срещу Решение № 564 от 1.08.2008 г., постановено по адм. дело № 80 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, АО, VI състав, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството подадена срещу ДРА № 2305 от 27.09.2005 г., издаден от ТДД - Варна, потвърден с Решение № 1145 от 12.12.2005 година на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП (преди директор на РДД) за определени данъчни задължения - ДДС за внасяне поради непризнаване правото на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 4, 9, и 10. на 2004 година. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба с конкретни доводи за всеки спорен въпрос. Иска отмяна на така постановеното решение и да се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "УИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на обжалване пред окръжния съд е бил ДРА № 2305 от 27.09.2005 г., издаден от ТДД - Варна, потвърден с Решение № 1145 от 12.12.2005 година на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП (преди директор на РДД) за определени данъчни задължения - ДДС за внасяне поради непризнаване правото на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 4, 9, и 10. на 2004 година по доставки от "Инветти груп" ЕООД, "Конкорд 2001" ЕООД и "Либеро 7" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са събрани и представени достатъчно доказателства, които да оформят надлежен извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите на тези посочени по-горе доставчици, включително и предвид изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Решението е правилно, постановено при надлежно установена фактическа обстановка и адекватни на нея правни изводи. Неоснователни са изложените в жалбата касационни доводи. Съдът е изложил обосновани изводи за това, че липсват доказателства за реалност на доставката по процесните фактури. Неснователни са доводи в касационната жалба, че протоколи за приемо-предаване или съхранение, транспортни документи или такива за кадрова обезпеченост не били необходими по закон доказателства за реална доставка. Съдебната практика наложи процесните фактури и доказателствата за плащане по тях да бъдат съпътствани поне с някои от тези изброени по-горе, за да се установи, че действително стоката по фактурите (в случая замразена скумрия) е била предадена именно от тримата доставчика на касатора като получател по тези фактури. И тъй като в случая няма такива данни по делото, включително в съдебното производство, тъй като и вещото лице не е намерило представители на търговците, то правилен е извода, че липсва една от предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.) вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение