Решение № 14574 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2012 г.

Решение № 14574 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7087/18.05.2012 г., постановено по адм. д. № 48/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение по т. 42.1 по протокол № 40/04.11.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдено наложеното със заповед № 358/20.10.2010 г. на Цветанка Гетова - административен ръководител на Районна прокуратура гр. Варна дисциплинарно наказание "порицание" на Николай Найденов Павлов - прокурор в Районна прокуратура - Варна. Осъдил е Висшия съдебен съвет да заплати на Николай Найденов Павлов от гр. Варна сумата от 395 лв. разноски по делото. Срещу това решение чрез процесуален представител юрисконсулт Захариева е подадена касационна жалба от Висшия съдебен съвет с оплакване, че е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът бил приел, че решението на ВСС е постановено при нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като се позовава на липсата на процесуална норма досежно задължително присъствие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на заседанието на ВСС, на което се взема решение относно наложеното му от административния ръководител дисциплинарно наказание. По аргумент от чл. 313, ал. 1 от ЗСВ твърди, че изслушването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, респ. приемане на неговите писмени обяснения, установяване на факти и обстоятелства, събиране, прилагане и допускане на доказателства, приключва в хода на образуваното от административния ръководител дисциплинарно производство - преди налагане на дисциплинарното наказание, т. е. задължението за изслушване на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е възложено само на наказващия орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и 3 от ЗСВ и на дисциплинарния състав - в случаите по чл. 311, т. 2 от ЗСВ. В останалата част от решението счита, че съдът е коментирал установеното от наказващия орган правно и фактическо положение, без да изследва как, защо и доколко то е неправилно възприето от ВСС и по какъв начин това обстоятелство е довело до незаконосъобразно решение на ВСС. Твърди, че ВСС е постановил своето решение в съответствие със закона и установеното по административната преписка, в рамките на правомощията си, проверил е проведеното от административния ръководител дисциплинарно производство, гарантирано е правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, както и съответствието на наложеното наказание с целта на закона и съобразно предвидения в закона ред. Моли решението на тричленния състав да бъде отменено като неправилно и необосновано и бъде постановено друго, с което решението на ВСС бъде прието за законосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява, в писмено становище поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото Николай Найденов Павлов се представлява от адв. Цветков, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, претендира разноски за производството. Представителят на Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима и неоснователна, а решението на тричленния състав за постановено при спазване на материалния закон. Върховният административен съд, петчленен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество счита следното: За да отмени оспореното решение на ВСС по т. 42.1 от протокол № 40/04.11.2010 г., с което е потвърдено наложеното със заповед № 358/20.10.2010 г. на Цветанка Гетова - административен ръководител на Районна прокуратура гр. Варна дисциплинарно наказание "порицание" на Николай Найденов Павлов - прокурор в Районна прокуратура - Варна, тричленният състав на ВАС е изложил доводи за постановяването му при нарушено право на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, за противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 1 от ЗСВ, както и несъответствието му с целта на закона. Мнозинството от настоящия състав не приема доводите за нарушаване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност прокурор Павлов от Районна прокуратура гр. Варна, базирано предимно на разпоредбата на чл. 56 от Конституцията, която гласи: "Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник." В мотивите на обжалваното решение съдът цитира Решение № 3 от 17.V. 1994 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 1/1994 г., което е постановено при действието на отменения ЗСВ, преди приемане на новите разпоредби, публикувани в ДВ, бр. 64/2007 г. Развива се довод, че тълкуването на нормата от Конституционния съд по к. д. № 3/1994 г. е с цел отстраняване празнотата в отменения ЗСВ във връзка с възможността магистрати да обжалват актовете на ВСС, които засягат техни права. Тези съждения на тричленния състав са в противоречие с нормата на чл. 46 от Закона за нормативните актове. Съгласно ал. 1 от същата - разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В ал. 2 е регламентирано, какви са процесуалните възможности, когато нормативният акт е непълен - за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В императивната разпоредба по ал. 3 е заложен принципът, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея, т. е. по пътя на тълкуване или прилагане по аналогия на други норми. Следователно, не може да се считат за съществено нарушение на административнопроизводствените правила действия, които не са вменени на административния орган като задължение с конкретна правна норма. Правомощие на законодателя е да регламентира процедурните правила по налагане на дисциплинарни наказания на магистрати. След като в закона не е предвидено изслушване на дисциплинарно привлечения в заседанието на ВСС по реда на чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, на което се обсъжда наложено му от административния ръководител дисциплинарно наказание по чл. 314, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2, то не е налице допуснато нарушение правото на защита на лицето, тъй като същото е упражнила това право в хода на дисциплинарното производство пред прекия административния ръководител, по събиране на писмени доказателства и изслушване на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, преди налагане на самото наказание. Настоящата инстанция обаче, възприема изцяло съображения на тричленния състав за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС, поради допуснати нарушения на материалния закон и постановяването му в разрез с целите на дисциплинарното производство. Мотивите на административния ръководител за допуснати от магистрата нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (в сила от 29.12.2009 г. - ал. 4, т. 1) обосновават виновно неизпълнение на служебните задължения, определени в разпоредбите на НПК, като за периода от 01.01.2010 г. до 23.08.2010 г. системно не е спазвал сроковете за произнасяне по преписки и досъдебни производства, визирани в разпоредбите на чл. 242, ал. 3 от НПК. Цитираната разпоредба от ЗСВ сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявление на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответния магистрат. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тричленният състав не е изследвал как, защо и доколко установеното от наказващия орган правно и фактическо положение е неправилно възприето от ВСС и по какъв начин това обстоятелство е довело до незаконосъобразност на решението на ВСС. Тричленният състав е упоменал конкретните факти, обусловили дисциплинарната отговорност, като е подчертано, че за периода, предмет на образуваното дисциплинарно производство, дисциплинарнонаказаният прокурор е свършил 367 бр. преписки и 309 бр. досъдебни производства, освен тях е изготвил още 246 бр. писма, 4 бр. разпореждания, 3 отговора по искови молби и две въззивни жалби по ЗОДОВ. Отразено е също участието му в 89 съдебни заседания, освен това се сочи безспорно установеното допълнително натоварване, произтичащо от намаления брой на реално работили прокурори през процесния период (от 18 до 34 прокурори), което е значително под броя по щат в РП - Варна, предвиждащ 48 прокурори. Независимо от допълнителното натоварване, установеното най-голямо закъснение от страна на прокурор Павлов е 32 дни след изтичане на едномесечния срок, което е допуснато само по отношение на една преписка. Подробно описаните в заповед № 358/20.10.2010 г. на районния прокурор на Районна прокуратура гр. Варна данни във връзка с работата на проверяваното лице сочат, че в по-голямата си част просрочията са от 1 до 5 дни, като това е констатирано по 53 бр. преписки и досъдебни производства от общо 67 визирани в заповедта. В 80 % от забавените преписки и досъдебни производства, просрочието е до 10 дни. Просрочие от 11 до 20 дни е установено по общо 13 бр. преписки и досъдебни производства, а по една преписка се констатира закъснение от 22 дни. В дисциплинарното производство е установено произнасяне от магистрата извън срока по чл. 242, ал. 3 от НПК по отношение на 17 бр. досъдебни производства, като по 13 бр. от тях забавянето е до 10 дни. Не е без значение и обстоятелството, че до приключването на дисциплинарното производство прокурор Павлов се е произнесъл по всички преписки и досъдебни производства, разпределени му през разглеждания период, т. е. всички забавени актове, визирани в констативния протокол от проверката, са били изготвени. Това са обстоятелствата, довели съда до правните изводи, че оспореното решение на ВСС е издадено в противоречие с целта на закона и със същността на дисциплинарното производство, като инструмент за дисциплиниране на провинили се магистрати. Допуснатата от прокурор Павлов забава за изготвяне на посочените актове е в сравнително кратки срокове и с оглед натовареността му, не може да се възприеме като провинение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. От преписката е видно самокритичното отношение на Николай Павлов към работата си и постоянното намаляване броя на закъсненията при произнасяне. Следователно, правилни са изводите на тричленния състав, че преценката на административния орган за допуснатата забава при изготвяне на актовете не е съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, не е преценена тежестта на допуснатите нарушения, с оглед натовареността на магистрата и сложността на делата. Това са предпоставките за отмяна на оспореното решение на ВСС като незаконосъобразно. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на настоящия процес и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по приложения договор от 06.07.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,