Решение № 7439 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2019 г.

Решение № 7439 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. срещу решение № 243/02.01.2019 г., постановено по адм. д. № 303/2018 г. по описа на Административен съд Г.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - "НБЦ 2017" ЕООД, представлявано от управителя Н. Ц., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: С оспорения пред административния съд акт за дерегистрация № 070991801353681/29.06.2018 г. орган по приходите при ТД на НАП, офис Г. е разпоредил прекратяване регистрацията по ЗДДС на "НБЦ 2017" ЕООД, на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Посочено е в акта, че са извършени две посещения на декларирания адрес на управление/адрес за кореспонденция- гр. Г., ул. "Ц. Ц." .№..., при които не е намерено задълженото лице, негов представител или пълномощник-, обективирани в протоколи № 0999593/19.06.2018 г. и № 0999598/29.06.2018 г. за извършени посещения на адреса. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес на управление на дружеството и адрес за кореспонденция по чл. 8 ДОПК, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на акта. При обжалване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение № 176/12.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ТД на НАП В. Т.. С обжалваното решение съдът е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и той е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Прието, че проверките са извършени последователно в кратки срокове по едно и също време на деня, поради което не може да се направи извод за продължителност и системност на отсъствието. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така действащата правна уредба правилно е приел първоинстанционният съд, че при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност. Следователно той следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС. На следващо място правилно е приета от първоинстанционния съд неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Също така следва да се отбележи, че проверките са извършени последователно в кратки срокове /през девет работни дни/, през едно и също време на деня, поради което не може да се направи и извод за продължителност и системност на отсъствието. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. По делото също така са налице данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ДОПК. На този адрес са извършвани уведомявания на дружеството, така както са налице данни, че са извършени уведомявания на декларирания адрес на управление/адрес за кореспонденция- гр. Г., ул. "Ц. Ц." .№.... При тези данни се налага извод за временен характер на обективираните в двата протокола обстоятелства по ненамиране на представител през м. 06. 2018 г. Действително, сочената разпоредба не съдържа в хипотезата си изискване са системност на нарушението. Системността на нарушението обаче подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна административна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен, не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - чл. 6, ал. 2 АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да действа с цел формално изпълнение на правомощията си. В случая действително касаторът е търсен на адреса за кореспонденция два пъти в работни дни. Касае се обаче за проверки, извършени през няколко дена, като липсват данни за системна невъзможност за откриване на лицето на адреса. Предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно или последващо неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора - не се дължат. Такива се присъждат в полза на ответника по касация в размер на 300 лева за касационното производство, предвид представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,