Решение № 11686 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2012 г.

Решение № 11686 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иво Федиев Лаков, против Решение № 63/20.03.2012 г., постановено по адм. д. № 620/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иво Федиев Лаков, против Заповед № ДК-02-СИР-147/18.07.2011 г. на Началник на РДНСК - Североизточен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна постройка № 26", находяща се в ПИ 83017.506.399, по КК на гр. Шабла, УПИ VI, кв. 1, по подробен устройствен план на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. Съдът е отхвърлил като неоснователни жалбата и оставил в сила атакуваната заповед. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Релевираните от Иво Лаков касационни основания не са налице в конкретния случай, респ. изложените в подкрепа на тях аргументи са несъстоятелни. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед ДК-02-СИР-147/18.07.2011 г. на Началник на РДНСК - Североизточен район. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касаторите. Въз основа на доказателствата по делото и приетата СТЕ, безспорно е установено, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,