Решение № 9453 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2015 г.

Решение № 9453 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4166/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Д." ЕООД, със седалище с. К., Столична община, чрез неговия пълномощник адв. И. Г., срещу решение № 311 от 20 януари 2015 г., постановено по адм. д. № 8549/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 2141308496/17 март 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 1237/14 юли 2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. С., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 30 817,69 лева и допълнително са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 15 399,77 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Д." ЕООД срещу РА № 2141308496/17 март 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 1237/14 юли 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 30 817,69 лева и допълнително са установени задължения по ЗКПО в размер на 15 399,77 лева за периода от 01 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е законосъобразен, че не са налице доказателства за наличие на основания за признаване правото на данъчен кредит, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при кумулативното наличие на визираните в Закона за данък върху добавената стойност предпоставки за това. За упражняването на това право е задължително притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и установяването на действителното получаване на стоките по облагаемата доставка. В случая, както обосновано е приел и административният съд, е установено притежаването на данъчните документи, но липсват доказателства доставките - предмет на процесните фактури, издадени от "С. И. М." ЕООД, "В. Г." ЕООД, "Л. Б. М. К." ЕООД и "Г. Б. М." АД, да са реално извършени. Въз основа на това е направен законосъобразния извод, че посоченият във фактурите данък е начислен без основание, поради което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Това от своя страна е довело до увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице за периода 2009-2012 г. и в съответствие на чл. 26, ал. 2, във връзка чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) е определено дължимото задължение по ЗКПО. Спорът между страните по делото се свежда до това налице ли е реалност на доставките по процесните фактури за данъчни периоди 01 януари 2008 г. до 31 декември 2012 г. За установяване на действителните отношения съдът е събрал всички относими доказателства и въз основа на материалите по делото е достигнал до правилния извод за липсата на доказателства, установяващи реалност на доставките. Както правилно е посочил съдът в мотивите си, данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на закона за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, съгласно който всяка страна следва да установи осъществяването на фактите, от които черпи за изгодни за себе си правни последици - по арг. от чл. 154 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване не са достатъчни доказателства за реалност на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоките по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Не е поискано и извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Предвид обстоятелството, че "Д." ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, то именно дружеството следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания за това, включително и реалното осъществяване на доставките по фактурите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. С., след като касаторът не е доказал, че доставките са фактически извършени от доставчиците, дори и да са документално оформени и отразени в счетоводството, не пораждат права за него и не може да му бъда признато право на приспадане на данъчен кредит. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,