Решение № 165 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) срещу Решение 889/ 07.05.2024 г., постановено по адм. дело 52/2024 г., по описа на Административен съд - Враца с което е отменено Уведомително писмо с изх. 02-060-6500/1518/06.12.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., в частта, с която е намалено плащането по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/ със сума в размер на 4944,32 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени му в мотивите към оспореното решение, в частта, в която е отменено УП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не е налице реализация на пазара, тъй като не е изпълнено изискването за продажба и придвижване на животни от стопанството на един земеделски стопанин към стопанството на друг земеделски стопанин. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касация М. С. Ц., чрез пълномощници - адв. Димитрова и адв. Маринова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна. За да се произнесе по спора, Административен съд - Враца е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. За да достигне до този извод първоинстанционния съд е констатирал, че за кампания 2021г. М. С. Ц. е подала Общо заявление за подпомагане вх. 19540257 от 29.04.2021г. и последващо такова от 11.05.2021 г., с което е заявила искане за подпомагане по три схеми и мерки за директни плащания, а именно:1.По схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство /ПНДЖ1/ - 7331,20 лева; 2.По схема за обвързано подпомагане за млечни крави /СМлК/ - 19863,50лева и 3.По схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници / СМКЮ/-4944,32 лева. След извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението, с последно стартиране 11.05.2021 г., е издадено Уведомително писмо изх. 02-060-6500/1518 от 06.12.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. на Зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, с което, съобразно посочени данни в колона 3 на Таблица 1, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници е извършено намаление със сума в размер на 4944,32 лева и е оторизирана сума в размер на 0 лв. Съдът е констатирал пояснението към данните в колоните на Таблица 1 на УП, от което се установява, че намалението на субсидията е в резултат на недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара животни, съгласно изискванията на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. От страна на административния орган са изложени и мотиви за установени некоректни данни в регистрираните ветеринарномедицински свидетелства /ВМС/ за придвижване на животните в интегрираната информационна система на БАБХ, тъй като представената фактура 52/28.09.2021 г. е за доставени и предадени 10 броя телета, на обща стойност 21 000 лева с включен ДДС, с получател Балканмес 1 ЕООД, а животните са придвижени до животновъден обект /ЖО/ 4390400049 /2144 - 0286/, който е собственост на Л. В. П.. Независимо, че на административният орган било известно, че Л. П. е собственик и управител на Балканмес 1 ЕООД, както и собственик и на ЖО, но в качеството му на физическо лице, с оспореното УП е прието неизпълнение на специалните изисквания за процесното направление по чл. 27б, ал. 1, вр. с § 1, т. 15 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г., тъй като липсва Реализация на пазара съгласно § 1, т. 15 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г., защото животните са придвижени от животновъдния обект на М. Ц. до животновъден обект не на получателя по фактура 52/28.09.2021г. - Балканмес 1 ЕООД, а до животновъден обект, собственост на физическото лице собственик на Балканмес 1 ЕООД - Л. В. П.. При тези установявания, позовавайки се на легалните определения в § 1, т. 15 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г. за Реализация на пазара и в § 1, т. 36 от ДР на Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ за животновъден обект АС Враца е извел извод, че тези норми не въвеждат изискването получателят на животните по доставката, обективирана във фактура 52/28.09.2021 г. - Балканмес 1 ЕООД да има регистриран ЖО, а изисква животните да са пристигнали в ЖО на приемащата страна, която може и да е различна от получаващата ги страна. Обосновал, че целта на закона е животните да пребивават, да се транспортират и разтоварват по регламентиран ред и на регламентирани места, което позволява и осъществяването на контрол от страна на компетентните административни органи, а не вменява изискване всеки купувач/получател на живи животни, макар и само за една сделка, да има регистриран ЖО. В допълнение, първоинстанционния съд посочил и нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. съобразно която няма изискване заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 от ЗВД, а е налице изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО, съгласно чл. 132, ал.1 т.8 от ЗВД, което в настоящия случай е сторено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на материалния закон при издаването на оспорения административен акт и същите не следва да се преповтарят, като настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.. Правилно първоинстанционният съд е тълкувал § 1, т. 15 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г. относно предпоставките за наличие на Реализация на пазара, вкл. и с позоваването на изр.2 от нормата, изискващо при реализация в страната животните да са пристигнали в животновъдния обект на приемащата страна по ветеринарномедицинското свидетелство и това да е отбелязано в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, обстоятелство, което не е спорно по делото. Споделят се и изводите в обжалваното решение относно целта на закона. Правилно установената приложима нормативна уредба и целта на закона не въвеждат изискването получателят на животните по доставката да има регистриран ЖО, а същите да са пристигнали в регистриран ЖО на приемащата страна, за да е възможно осъществяването на контрол от страна на компетентните административни органи. Неоснователно се явява и оплакването в касационната жалба относно липсата на качеството на земеделски стопанин на собственика на ЖО Л. П.. Съгласно т.23 от ДР на ЗПЗП "Земеделски стопанин"е стопанин по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, а именно - физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от Договора за Европейския съюз във връзка с членове 349 и 355 отДоговора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и които осъществяват селскостопанска дейност, определена от държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент, изискванията на които определения се покриват както от физическото лице, така и от Балканмес 1 ЕООД. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид минималния му размер, е неоснователно. На ответната страна по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2024г. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,