Решение № 13435 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2012 г.

Решение № 13435 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иво Петров Даскалов, жив. в гр. Пазарджик, срещу решение № 28/31.01.2012 г. по ахд № 790/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № З - 2607/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пазарджик, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че оспорената пред него заповед, с която на полицай Иво Петров Даскалов, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория "Е" - I степен е законосъобразна, независимо от недоказаността на извършените нарушения по т. 1 - 9, 13 -15, за което е изложил мотиви. Съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ - а именно от директора на ОДМВР, в предвидената от закона форма и със съдържание съобразено с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ и при наличие на фактически и правни основания за издаването и. АС е приел, че е спазена предвидената в ЗМВР и ППЗМВР процедура за налагане на дисциплинарното наказание. От доказателствата по делото /показанията на св. Станков и разпознаването от досъдебното производство/ се установяват нарушенията, посочени в т. 10, 11 и 12 от заповедта, а именно че жалбоподателят в качеството си на автоконтрольор на 11.05.2011 г. е спрял водач на МПС, който е извършил нарушение на ЗДвП, като вместо да изпълни функцията си на контролен орган по установяване на административни нарушения по предписания от закона начин, е приел в дар банкнота с номинал двадесет лева. С това деяние жалбоподателят е превишил властта си и е използвал служебното си положение за лична облага, като е извършил и друго тежко дисциплинарно нарушение, като не е спазил правилата на по т. 4, 7, 8, 31 на Етичния кодекс на поведението на държавните служители в МВР, задължаващи държавния служител да съобразява законността на действията си, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, давайки личен пример с поведението си, да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване. Освен, че е несъвместимо с етичните правила, поведението на жалбоподателя при изпълнение на служебните му задължения е станало достояние на гражданин извън системата на МВР и е уронило престижа на институцията - тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Правилно дисциплинарно - наказващият орган е наложил общо наказание "уволнение" при наличието на установени множество нарушения при условията на чл. 18, ал. 2 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.), действала към момента на издаване на заповедта. Решението е правилно. Съдържанието на така описаните доказателствени средства - разпит на св. Станков и разпознаване, извършено от него по време на досъдебното производство са надлежно приобщени в настоящето дисциплинарно производство посредством протокол за изслушване на лице чрез телефонна връзка по повод дисциплинарното производство от дисциплинарно разследващия орган - назначена комисия за изслушване на Динко Тошев Станков, който е допустим способ за събиране на сведения от неучастващи в производството лица по чл. 46, ал. 3 от АПК вр. чл. 44 от АПК. Същият е годно доказателствено средство в административното производство и съответно в дисциплинарното по ЗМВР, доколкото в него липсват специални разпоредби в тази насока. В този протокол Станев е заявил, че поддържа изцяло всичко записано в протоколите на досъдебното производство, поради което на преценка в настоящето дело подлежат съдържанието, което поддържа Станев и годността на протокола по АПК, а не на тези събрани по НПК, каквито доводи навежда защитата. Изготвеният по реда на АПК протокол в дисциплинарното производство отговаря на изискванията на цитираните текстове от АПК, годно доказателствено средство е, а за съда не е имало причини да не кредитира казаното от Станков, тъй като в дисциплинарното производство липсват доказателства, които да го оборват или да сочат на причини да не му бъде дадена вяра. Не представлява касационно основание посочването от съда, че част от описаните нарушения в заповедта не са извършени, след като останалите, преценени от него като извършени, представляват основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Действително в трите точки, в които съдът е приел, че описаното деяние е доказано и то представлява тежко дисциплинарно нарушение, се описва едно и също деяние, което осъществява повече от един състав на дисциплинарно нарушение по ЗМВР - тоест налице е идеална съвкупност от три нарушения, за всяко от които е определено дисциплинарно наказание "уволнение" и общо наказание "уволнение" съобразно разпоредбата на чл. 18, т. 2 на действалата към момента на издаване на заповедта Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.), а именно еднаквото по вид общото наказание, предвидено за всеки от трите състава на дисциплинарно нарушение - "уволнение". Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ОДМВР - Пазарджик, следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, платими от касатора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение