Решение № 545 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2018 г.

Решение № 545 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. чрез пълномощника си адв. Стефанова, срещу Решение № 743/04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1072 по описа за 2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против PA № Р-03000316004152-091-001/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., частично изменен с Решение № 69/03.04.2017 г. на директора Дирекция "ОДОП" - В., с който на ревизираното лице са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 905. 65 лв., главница и 2 275. 43 лв. лихви за забава и за 2010 г., в размер на 5 411. 59 лв., главница и 3 711. 36 лв., лихви за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се в касационната жалба, че не са налице основанията осъществяващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, тъй като не се установява превишаване на разходите над приходите. Сочи се, че именно на този основен въпрос не е отговорено в решението на първоинстанционният съд, а от доказателствата събрани в хода на съдебното производство се установява безспорно че жалбоподателят е получил от "Алф 5" ООД сума в размер на 105 000 лв., която сума е първоначално салдо към 01.01.2009 г., и по този начин и видно от ССЕ не е налице превишаване на разходите над приходите. Иска се отмяна на решението, по подробни доводи изложени в касационната жалба. Претендират се разноските. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. оспорва жалбата. Твърди се, че няма доказателства, че процесната сума в размер на 105 000 лв., към 31.10.2008 г. е била налична у жалбоподателят като получена от касата на "Алф 5" ООД, тъй като не е налице редовно водено счетоводство на дружеството. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, по същество я намира за неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил PA № Р-03000316004152-091-001/12.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., изменен частично с Решение № 69/03.04.2017 г. на Директор дирекция "ОДОП" В., с който на А. А. са определени данъчни задължения по чл. 3 ДДФЛ за 2009 г. в размер на 3 905. 65 лв., главница и 2 275. 43 лв. лихви за забава и за 2010 г., в размер на 5 411. 59 лв., главница и 3 711. 36 лв., лихви за забава. За да отхвърли жалбата на А. А. срещу ревизионния акт, посочен по-горе за установените му задължения в ревизия, извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на ревизираното лице за получен заем от родителите на жалбоподателят, тъй като липсват доказателства в тази насока – деклариране на дадените в заем парични средства, получаване на доходи от продажбата на животни и земеделска продукция, както и наличието на съответните суми у родителите на жалбоподателят, а така също и предаването на тези суми и постъпването им в патримониума на РЛ. На второ място решаващият съд е приел, че не е налице анулиране на фактури издадени от "Каракашев" ЕООД на стойност 102 900 лв., тъй като последните не са намерили отражение в счетоводството на дружеството и се е позовал на заключението на ССЕ че процесните фактури не са действително анулирани и са налице постъпили плащания по процесните фактури. Решаващият съд е достигнал до извода, че извършените от РЛ разходи превишават тези на доказаните доходи за съответния период и че не са оборени констатациите на ревизиращите органи че са налице данни за укрити приходи или доходи и отхвърлил обжалването на процесния РА. Обжалваното решение е правилно постановено, като краен резултат. Ревизията е извършена по особения ред при наличие според приходните органи на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът се свежда до това дали физическото лице А. А. към 01.01.2019 г., е имал в наличност такава сума която да позволява доходите му да надвишават разходите за процесните периоди, както и техният произход и по какъв начин как наличните суми са били разходвани от лицето – дали за негови нужди или за нужди на юридическото лице в което той е съдружник и управляващ. Изцяло се споделя извода на решаващият съд че липсват доказателства физическото лице да е получило сума в размер на 52 000 лв. от родителите му – 30 000 лв. от баща му и 22 000 лв. от майка му. Ревизиращите органи са извършили проверка на възможностите на родителите на РЛ да му предоставят процесните суми, като са достигнали до извод че не са налице доказателства установяващи тези факти. Това правилно е възприето и от съдът, като жалбоподателят не е представил доказателства в тази насока и пред решаващият съд. Липсват представени доказателства за получени доходи от продажбата на животни и селскостопанска продукция от родителите на РЛ или такива за наличието на парични средства по банковите сметки на родителите които биха могли да предоставят част или изцяло на жалбоподателят. В тази връзка правилно решаващият съд е преценил че липсата на доказателства води и до неоснователност на наведените доводи. Не се споделя довода на първоинстанционният съд касаещ реалното неанулиране на фактури издадени от "Каракашев" ЕООД, което се основава само и единствено на заключението на ССЕ. В Решението на Директора на дирекция "ОДОП" В. изрично е прието, че при извършване на процесната ревизия ревизиращите органи не са третирали еднакво разходите и доходите на физическото лице преди ревизираният период и по време на този период и е определил друго начално салдо, различно от това установено в РА. С мотивите на обжалваното решение Административен съд В. приема доводите изложени в РА, като по този начин де факто утежнява правното положение на ревизираното лице, като се твърди че касата на "Алф 5" ООД е с отрицателно салдо и няма по какъв начин да предостави на жалбоподателят процесната сума от 105 000 лв. Видно обаче от събраните по делото доказателства е че платените от касата на дружеството суми на "Калиник" ЕООД са върнати, а по отношение на фактурите издадени от ЕТ "Каракашев - Д. Каракашев" те не са намерили отражение нито в счетоводството на "Алф 5" ООД, нито в това на ЕТ т. е. не е имало реално плащане по тях, тъй като услугите по тези фактури не са били извършвани. Във връзка с горното следва да се установи дали физическото лице реално е получило процесната сума от 105 000 лв. от касата на "Алф 5" ООД и то на посочената дата 31.10.2008 г., както се твърди и от там да се достигне до извод какъв би бил размера на началното салдо на касатора към 01.01.2009 г. т. е. дали наличната сума към тази датата може да доведе до обоснованият извод че разходите надвишават приходите. Настоящата касационна инстанция приема, че доказателства в насока за реално получаване на процесната сума от жалбоподателя от касата на дружеството не са представени. Безспорно се установява, че дружеството "Алф 5" ООД, което е под контрола на двамата съпрузи А. А. и М. Ангелова, е страна по договор за банков кредит от 12.02.2008 г., сключен между дружеството, като кредитополучател и "Р. Б." ЕАД като кредитор и "К. М." ЕООД като съдлъжник. По силата на процесния договор банката е предоставила на "Алф 5" ООД кредит в размер до 340 000 евро, както следва: 1. Суми в размер до 109 293 евро за погасяване на задължения на "Алф 5" ООД по договори за банкови кредити, сключени между него и банката, както и за погасяване на задълженията на свързаното лице "К. М." ЕООД по договор за банков кредит, сключен между банката и "К. М." ЕООД; 2. Суми в размер на 24 450 евро за погасяване на задълженията на "Алф 5" ООД по договор за лизинг сключен между "Алф 5" ООД и "П. Л. БГ" ЕООД и 3. Суми в размер до 206 257 евро за финансиране до 80% от стойността без ДДС на инвестиционен проект, свързан с изграждането на 6 бр. малки вили и басейн в с. К., община Ш.. От наведените в жалбата доводи ВАС стига до извода, че касаторът претендира наличието на процесната сума именно от кредита на дружеството в частта касаеща извършването на СМР. Видно е че процесният кредит е целеви и е отпуснат на дружеството. За да се докаже реалност на получаване на сума от 105 000 лв. /представляваща Ѕ от кредита тъй като жалбоподателят е бил в режим на СИ0 следва да се представят съответни писмени документи. От доказателствата по делото се установява липсата на издадени разходни ордери от касата на дружеството с посочване на получател касаторът. Липсват такива плащания и по банков път. Неоснователен е довода на касторът че счетоводството на дружеството било водено редовно, тъй като това се установявало от заключението на ССЕ. Последната не е била кредитирана от решаващият съд и с основание. В заключението си в. л. твърди че е налице редовно водено счетоводство на "Алф 5" ООД но само по отношение на издадени на дружеството фактури, не и по отношение извършените разплащания от касата на дружеството. Липсват издадени документи както за извършени плащания от касата на дружеството, така и за внесени в тази каса суми. Предвид липсата на разходни касови ордери издадени от дружеството към касаторът, то не може да се установи със сигурност на коя дата лицето е получило процесната сума от 105 000 лв. Следва да се има в предвид и това, че се касае за получаване на суми от дружество и макар последното да е под контрола на касатора и неговата съпруга, последните нямат възможност да използват паричните му средства в своя полза без издаването на счетоводни документи от управляваното от тях дружество, а още по-вече е че процесната сума е част от целеви кредит отпуснат на дружеството за извършване на СМР. Предвид качеството на дружеството, а именно такова с ограничена отговорност и нормата на чл. 137, ал. 1 от ТЗ следва да е налице решение на съдружниците за изплащане на суми от касата на дружеството и въз основа на това решение и да се издаде и редовен счетоводен документ. Доказателства в тази насока касаторът не представя, а само голословни доводи. Дори да се твърди че процесната сума е използвана от физическото лице за разплащане касаещо извършването на СМР, отново са необходими съответни счетоводни документи отразяващи движението на парични средства от касата на дружеството към физическото лице. В заключението си по първоначалната ССЕ в. л. е посочило че към 31.12.2008 г., А. А. е разполагал със сума в размер на 85 231. 38 лв., но липсва посочване въз основа на какви писмени доказателства това е установено. В допълнителното заключение в. л. твърди, че сметка 501 "каса" е водена в съответствие с изискванията на ЗСч., което обаче се опровергава от липсата на издадени счетоводни документи доказващи получаването на процесната сума от касторът от касата на дружеството. Правилни са изводите на приходните органи, че липсата на документална обоснованост в счетоводството на "Алф 5" ООД води до извода че на посочената от касаторът дата 31.08.2018 г., няма данни той да е получил оспорваната сума. Липсата имено на издаден разходен касов ордер от касата на дружеството, подписан и от двете страни – от "Алф 5" ООД като издател и от А. А. като получател и счетоводното му отразяване по съответния ред е индиция че счетоводството на дружеството не е водено редовно, а от там няма по какъв начин да се установи и реалността на получената от касаторът сума която да е налична към 01.01.2009 г. Правилно решаващият съд е посочил, че извършените от ревизираното лице разходи за процесните период надвишават неговите приходи и не са оборени констатациите на приходните органи за наличие на данни за укрити приходи или доходи на физическото лице. С оглед гореизложеното обжалваното решение не е постановено при сочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което то като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответната страна за разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 989. 12 лв. за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение