Решение № 10348 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2017 г.

Решение № 10348 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2135/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК-СИР), срещу решение № 2472 от 06 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 1709/2015 г. по описа на Административен съд В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Н. А. Б. и Б. А. Б., чрез пълномощника им адв. Б. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Другите ответници - главният архитект на район "Приморски", община В. и Окръжна прокуратура В., не изразяват становища по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. В тази връзка са неоснователни доводите на ответниците по делото Н. А. Б. и Б. А. Б. за недопустимост на оспорването. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ, редакция към ДВ брой 101 от 2015 г. са окончателни само решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение, какъвто безспорно не е настоящия казус. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Н. А. Б. и Б. А. Б. срещу заповед № ДК-10-СИР-19 от 14 май 2015 г. на началника на РДНСК-СИР, с която на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 149, ал. 5 от АПК, във връзка с постъпил протест от Окръжна прокуратура В., е прогласена нищожността на акт за узаконяване № 5 от 16 юли 2013 г. на строеж "Масивна вилна сграда" в ПИ 1528-А, кв. 179, по плана на СО "Траката" - В. издаден от главния архитект на район "Приморски", община В.. Съдът е приел, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на незаконен строеж при условията на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Поради това съдът е отменил оспорената пред него заповед като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на административния съд относно това, че за началника на РДНСК-СИР е преклудирана възможността да се извършва проверка на акт за узаконяване № 5 от 16 юли 2013 г. и налице ли е основание за отмяната му като незаконосъобразен акт. Този извод е направен предвид обстоятелството, че актът за узаконяване е бил съобщен на РДНСК-СИР, същият не е бил оспорен и е влязъл в сила и се ползва със стабилитет съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. С подадения протест се иска прогласяване нищожността на оспорения акт за узаконяване № 5 от 16 юли 2013 г. година, издаден от главния архитект на район "Приморски", община В., а съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, на която се е позовал административния орган, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ изрично очертава правомощията на началника на РДНСК по отношение на оспорените пред него административни актове на главния архитект на съответната община. Специалната норма на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ изключва прякото оспорване по съдебен ред на посочените в нея административни актове на главните архитекти. Тези актове съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба подлежат на обжалване по законосъобразност, която включва и преценка за нищожност, пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Поради това - независимо дали незаконосъобразността е основание за унищожаемост или за нищожност на актовете на главните архитекти, жалбите или протестите срещу тези актове са подведомствени на началника на съответната РДНСК, като последният има задължение да се произнесе съгласно чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, включително и при констатирана нищожност. Не съответства на закона и направения в оспореното решение извод, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на незаконния строеж при условията на § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ. Последната е с материалноправен характер и - обратно на приетото от административния съд, се прилага само занапред. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи (каквато е заповед № РД-14-59 от 14 февруари 2007 г. на заместник-началника на ДНСК - влязла в сила на 06 юни 2008 г.) преди датата на влизането в сила § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ - 26 ноември 2012 г., представляват основание за отказ, а не за издаване на акт за узаконяване на строежа. Актът за узаконяване е издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки по § 127, ал. 2 от ПЗР ЗИДЗУТ, след като е налице стабилен административен акт, с който е разпоредено премахването на строежа като незаконен, изпълнен без строителни книжа, влязъл в сила преди приемането на разпоредбата. В случая въпросът относно недопустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен и по действащите разпоредби на ЗУТ, е изследван в съдебното производство по оспорване на заповедта по чл. 225 от ЗУТ и определянето му като незаконен вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Като противоречащ на това решение, актът за узаконяване е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В този смисъл е и решение № 4069 от 03 април 2017 г. постановено по адм. дело № 13007/2016 г. II отделение на ВАС. С оглед горното подадената от Н. А. Б. и Б. А. Б. жалба против заповед № ДК-10-СИР-19/14.05.2015 г. на началника на РДНСК-СИР е била неоснователна. Като е приел обратното, административния съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което неправилното решение следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената от Н. А. Б. и Б. А. Б. жалба против заповед № ДК-10-СИР-19 от 14 май 2015 г. на началника на РДНСК-СИР жалба да се отхвърли като неоснователна. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,