Решение № 207 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11169/2008 г.

Решение № 207 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11169/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Салах Сабах Мохамад, гражданин на Ирак, срещу Решение № 435/01.08.2008 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и същото е в противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила от Салах Сабах Мохамад с вх. № БЦ-24/12.10.2007 г. при РГЦ - Смолян, препотвърдена с молба вх. № 3469/29.12.2007 г. при РПЦБ - София. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган е изпълнено задължението чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като органът е запознал молителя, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 30.10.2007 г., на 5.02.2008 г. и на 7.07.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. В производството по изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил две становище до Председателя на ДАБ. Първото с рег. № УП3001/ 6.02.2008 г., изготвено на основание първите две интервюта, и второ - рег. № УП3001/10.07.08 г.), обхващащо данните събрани и от трите проведени интервюта. Към административната преписка е приложено и становище на дирекция "близък изток и Африка" и дирекция "Международно право" към Министерство на външните работи относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак. По делото са представени документи, които не са оспорени от страните и удостоверяващи, че към 5.12.2007 г. бащата на молителя е подал сигнал до официалните власти в гр. Керкук за това, че през юли 2007 г. членове на "Алкаида" са заплашили него и синът му със смърт, ако продължат работата си. Прието е като писмено доказателство и становището на представителят на ВКБООН относно обстановката в Ирак и нуждата на отделните рискови групи от международна защита. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови отказ от предоставяне на статут на бежанец, административния орган е счел, че са налице противоречия в бежанската история на молителя и същата не може да обоснове наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, които изводи настоящата инстанция кредитира напълно. Според първоначално подадената молба за закрила от 12.10.2007 г., причина за напускането на Ирак е посочено, общата непрестанна опасност, унизителното отнасяне към личността му поради това че е кюрд и е преследван на верска основа като шиит, без да конкретизира субект, извършващ действията по унизяване и преследване. В производството обаче, молителя е променил както основанията поради, които търси закрила, така и верската си принадлежност. Съгласно регистрационният лист, той е декларирал, че по религия е мюсюлманин - сунит, а по време на интервютата е посочил като причина за напускането първия път телефонно обаждане от "ислямисти", искащи средства от него и баща му, като притежатели на фабрика за алуминий, вторият път - работейки в магазин за алуминиева дограма, маскирани хора са го изнудвали, поради това че работи с американците и третия път - работейки във фирма за алуминиева дограма, ислямисти са спрели него и баща му, задържали са ги, били са ги и са ги заплашили, че ако продължат да работят с американците, ще ги убият. От друга страна в проведените интервюта поддържаната в началото история за преследване и тежки посегателства не е продължена и твърдения в тази посока не са изтъквани, напротив изтъква, че друг вид репресия спрямо него не е упражнявана. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на заместник - председателя на ДАБ, на когото по силата на Заповед № 198/ 22.07.2008 г. на председателя на ДАБ и на основание чл. 52 от ЗУБ са делегирани правомощия по чл. 48, ал. 1, т. 1- 4 и 6, е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по - горе, спрямо молителя не са данни за основателни страхове за тежки посегателства. Твърдения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на произнасяне от страна на административния орган относно сигурността на държавата за чужденците, в която следва да бъдат върнати, са неотносими, тъй като предмета на делото касае единствено и само постановените откази за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ, но не и акт, касаещ принудително връщане на чужденеца на територията на държава, където са застрашени живота или свободата му, поради причините посочени в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение