Решение № 14501 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2020 г.

Решение № 14501 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Абсолон Вендинг" ЕООД – гр. Варна, с ЕИК: *********, представлявано от управителя И. Кузманов, чрез процесуален представител адв. В. Добрев, срещу Решение № 679/11.06.2020 г., постановено по адм. дело № 268/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 523-ФК от 27.12.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана и издадена при несъобразяване с целта на закона. В подкрепа на твърденията си касационният жалбоподател излага, че мотивите на органа за издаване на заповедта са бланкетни и не съдържат индивидуални съображения, налагащи както запечатването на обекта, така и продължителността на срока, за който е забранен достъпът до него. Посочва, че не са отчетени обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път, че няма налични други констатирани нарушения при проверката, че търговецът няма образувани изпълнителни производства в НАП и че не са установени неплатени наложени санкции за неправилно данъчно отчитане. На следващо място счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта било посочено, че основанието за издаване на процесната ПАМ е чл. 186, ал. 1, т. "а" от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а в мотивите й било описано нарушение, отнасящо се до налагането й на основание чл. 186, ал. 1, т. "б" от ЗДДС. В заключение излага, че предвид законоустановената цел на ПАМ, наличието на съществени нарушения на съдопроизводствени правила, липсата на мотиви, процесната ПАМ е несъразмерна спрямо тежестта на извършеното нарушение, поради което е материално и процесуално незаконосъобразна - основание, водещо до отмяна й. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът по касация - началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в писмена молба, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на административния съд. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар за първоинстанционното и касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК - е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Варна е била Заповед за налагане на ПАМ № 523-ФК от 27.12.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, и на основание чл. 187 от ЗДДС на "Абсолон Вендинг" ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - 4 бр. автомати на самообслужване с изградено електрическо захранване към автомивка, собственост на "Престиж маркет" ЕООД, находящи се в гр. Варна, ул. "Академик Сахаров" № 2, Гранд мол - етаж под партер, собственост и стопанисвани от "Абсолон Вендинг" ЕООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 20 дни. С обжалваното решение на АС - Варна е отхвърлил жалбата на "Абсолон Вендинг" ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № 523-ФК от 27.12.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Приел е, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържание съгласно чл. 59 от АПК, като в тази връзка е счел за неоснователни доводите на оспорващия по отношение на посоченото правно основание в заповедта, излагайки, че според трайната съдебна практика грешното посочване на правното основание за издаване на административния акт не е основание за отмяната му, ако посочените фактически основания за постановяването на акта покриват хипотезата на законова норма. В допълнение е приел, че като правно основание е изписана и общо разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. На следващо място е прието, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е постановена в съответствие с чл. 35 от АПК - след като административният орган е изяснил релевантните факти и обстоятелства. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0354711/14.12.2019 г. и Протокол № 0354713, съставен в присъствието на управителя на "Абсолон вендинг" ЕООД, в който е отбелязана представената от управителя декларация за собственост на "Абсолон вендинг" ЕООД на вендинг автомати, свързани към ел. захранването на "Престиж маркет" ЕООД, както и представения договор за наем между "Престиж маркет" ЕООД и "Абсолон вендинг" ЕООД от 20.05.2019 г. за отдаване на площ от 4 кв. м за поставяне на 4 бр. вендинг машини, АС - Варна е приел за установено, че при извършена на 14.12.2019 г. в 11: 15 ч. проверка от органите по приходите при ТД на НАП - гр. Варна на търговски обект - автомивка, находяща се в гр. Варна, ул. "Андрей Сахаров" № 2, стопанисван от "Престиж маркет", в присъствието на касиер на дружеството, с обект на проверката 4 бр. вендинг машини, включени към електрическата мрежа на търговския обект, са реализирани контролни покупки от четирите автомата, както следва: от първия автомат - в 11: 15 ч. на 1 бр. "Зрънчо" на стойност 0, 60 лв., от втория автомат - в 11: 16 ч. на 1 бр. кока-кола на стойност 1, 50 лв., от третия автомат - 11: 17 ч. на 1 бр. дълго кафе на стойност 0, 50 лв., от четвъртия автомат - в 11: 25 ч. на 1 бр. мокачино на стойност 0, 60 лв., всичките заплатени в брой с монети, като и за четирите покупки е било установено, че не се визуализира на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), номер на фискален бон, като към автомата на самообслужване липсвало и нямало регистрирано ФУ в НАП. В резултат е прието за установено, че "Абсолон вендинг" ЕООД не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта, в случая на 4 бр. автомати на самообслужване без ФУВАС, в нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, като е прието, че е изпълнен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и е приложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, законосъобразно е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Приел е, че издаденият акт е мотивиран и законосъобразен и по отношение на определения от органа по целесъобразност срок на ПАМ. Приел е, че при определяне на срока са съобразени тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, местоположението и площта на търговския обект, както и необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Изложил е съображения, че доколкото целта на ПАМ е да преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, то в случая, със запечатването на търговския обект от 20 дни изцяло се постигат тези цели. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената при проверката на 14.12.2019 г. фактическа обстановка, че при направени контролни покупки от проверяващите инспектори по приходите от четирите автомата е установено невизуализиране на контролния дисплей на автомата с данни за продажбата, номер на ФУВАС, номер на фискален бон, като към автомата на самообслужване липсвало и нямало регистрирано ФУ в НАП. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че тези факти се подкрепят от събраните по делото доказателства – два протокола и договор за наем. Обосновано е приетото от съда, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект по определението на пар. 41 от ДР на ЗДДС. Разпоредбата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, в приложимата редакция (ДВ бр. 1/2014 г. в сила от 01.01.2014 г.) предвижда, че в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Така регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която представлява издаването му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая безспорно е нарушен. Това обстоятелство е доказано чрез протоколите за извършената проверка. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че заповедта за налагане на ПАМ е немотивирана. На следващо място следва да бъде посочено, че действително установеното с ПИП деяние – неспазване на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност е основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, но в конкретния случай процесната заповед е издадена на друго основание – по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Неоснователно в тази връзка е твърдението на касационния жалбоподател, че погрешно посоченото от органа по приходите правно основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяната й. Съществено е това нарушение, което ако не беше допуснато, би довело до различен правен резултат и което, като е допуснато, е довело до нарушаване правото на защита на страната. Константна е съдебната практика по този въпрос, а именно, че такова нарушение би имало тогава, когато актът не съдържа фактически основания, но не и тогава, когато не съдържа правно основание или посоченото правно основание е грешно. Това е така защото при посочени фактически основания за издаване на акта, съдът би могъл да определи приложимото право и да обоснове изводи за съответствие на акта с материалния закон. В случая оспорената заповед съдържа такива фактически обстоятелства, въз основа на които решаващият съд е определил правилно съответното правно основание за издаване на заповедта, като неточното му определяне от органа, както правилно е прието и от съда, не води до незаконосъобразността й. Изложените в административния акт фактически основания изцяло осъществяват състава на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Следва да бъде посочено, че настоящата съдебна инстанция подкрепя изводите на първоинстанционният съд, изложени в този смисъл. Наред с посоченото правилна е преценката на АС – Варна, че наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, респективно – на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3, касаторът, в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 20 дни при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение, което от своя страна съответства на обстоятелството, че нарушението е за първи път и дружеството няма неплатени публични задължения. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,