Решение № 10996 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет срещу Решение 4633/17.08.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело 1071/2020 г., с което е отменено негово Решение 550 от 25.07.2019 г., одобряващо проект на Подробен устройствен план план за регулация и режими на застрояване за преструктуриране на м. ж.к. Дружба 1 - III част, район Искър, и м. ж.к. Дружба 2 - I част при индивидуализираните в решението граници, заедно с план-схеми на инженерната инфраструктура, в частта относно поземлени имоти с идентификатори 68134.1505.2273 и 68134.1505.1472, които попадат в УПИ III отреден за озеленяване с режим на Тго от кв. 40, м. ж.к. Дружба 2 - I част.

Ответникът Долфин Кетъринг ООД е представил писмен отговор, мотивиращ позицията за неоснователност на касационното оспорване.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

I. Решението на СОС в отменената му част е материално незаконосъобразно.

1. Според приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза ПИ 68134.1505.2273 и 68134.1505.1472 (собственост на Долфин Кетъринг ООД) са в обхвата на одобрения с акта но общинския съвет ПУП като част от УПИ III за озеленяване с режим на Тго от кв. 40, м. ж.к. Дружба 2 - I част. Имотите са урегулирани в един общ УПИ IV-1472 с предвиждания за жилищно застрояване по действащия ПУП-ИПРЗ от 2007 г., който по ОУП на гр. София от 2009 г. попада в устройствена зона Жк жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване.

1. При тези констатации относно устройствения статус на имотите, промяната на предназначението им не съответства на предпоставките по чл. 22, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУТ и т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО.

а. Административният орган не твърди, че конкретните два имота са разположени в междублоково пространство, подобно установяване не е направено от техническата експертиза, а основание за него не произтича и от служебния преглед на графичната част на плана. По тази причина не е налице хипотезата, определяща задължителното оформяне на имотите като озеленени площи за широко обществено ползване по цитираната разпоредба от приложението към ЗУЗСО.

б. Извън нея, незастроените поземлени имоти се урегулират като озеленена площ, ако за тях не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6 чл. 22, ал. 7, изр. 2 ЗУТ. В случая условието, с което разпоредбата свързва отреждането, не е изпълнено.

Запазването на съществуващото по предходния план предназначение на имотите е възможно със застрояване, чийто показатели са допустими за устройствената зона Жк по ОУП и без да се нарушават нормативите за озеленени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Тези изводи почиват на заключението на техническата експертиза, която е изследвала предложени от заинтересованата страна варианти (заявени още в административната фаза на производството) при положение, че предназначението на имотите не се промени съобразно одобреното от общинския съвет проектно решение.

II. Действително, чл. 21, ал. 1, т. 3 вр. чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ допуска възможността в съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране да се образуват и урегулират поземлени имоти за обществени озеленени площи. Компетентността на административния орган да одобри такова решение обаче подлежи на съдебен контрол на общо основание в контекста на спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, чийто конкретен израз в областта на устройственото планиране е икономичната осъществимост на предвижданията на плана и целесъобразното устройство на УПИ и на кварталите - чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Проверката всъщност е дали одобряващият ПУП акт съответства на целта на закона чл. 146, т. 5 АПК, т.е. за законосъобразност.

1. Предвиденият с приетия ПУП процент залени площи за широко обществено ползване с режим на Тго за ж.к. Дружба 2 - I част е 23,68% при установен от чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Във всеки от двата варианта цялостно или частично изключване на двата ПИ от отредената за озеленяване територия, дължимата минимална норма отново би била постигната, изчислена съответно за кв. 40, всички квартали в ж.к. Дружба 2 - I част" и бруто за цялата територия на комплекса, а в последните два случая и значително надвишена вж. отговора на въпрос 7 от съдебно-техническата експертиза и табличното допълнение към него.

1. Правилността по принцип на тезата на касатора за превеса на обществения над частния интерес не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт чл. 6, ал. 2 АПК.

Доколкото общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи ще бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имотите, решението на СОС в оспорената му част е непропорционално на степента на неблагоприятно въздействие на акта в правната сфера на заинтересованата страна. Още повече, че административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от увеличаване на озеленените площи, надхвърлящо нормативните показатели, именно в обхвата на територията на двата имота. Затова и разрешението не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с които да се изпълни целта на акта.

1. Верни са изводите на първостепенния съд за противоречие на предвижданията за имотите с принципа, установен в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ.

След като проектът за ПУП урежда процента озеленени площи за територията на жилищния комплекс и то в степен, превишаваща норматива по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, урегулирането на имотите за застрояване представлява по-икономичния подход за устройването им. Той постига благоприятно за собственика решение и същевременно спестява нуждата от разходването на допълнителни общински ресурси за провеждане на последващо отчуждително производство, налагащо и обезщетяване на титуляря на права с пазарната цена на имотите. От тази гледна точка одобреният ПУП в спорната му част не е съразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 АПК. Друго решение на възприетото в съдебния акт е хипотетично възможно, но обсъждането му предполагаше установеност на основанията, мотивирали конкретната градоустройствена инициатива и очертаващи съотнасянето на концепцията за цялостно развитие на района към съдбата на двата имота.

III. 1. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

1. При изхода на делото, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК за прекомерност на хонорара, възлизащ на 1 877,60 лв. Делото е разгледано в едно съдебно заседание пред касационната инстанция, не разкрива процесуални усложнения, а позицията на ответника е изградена при вече изяснени правни и фактически черти на спора. Поради това съобразяването на възнаграждението с действителната фактическа и правна сложност на делото налага редуцирането му до 1 000 лв. за настоящата съдебна инстанция, т.е. до размер, доближаващ установения минимален по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение