Решение № 1709 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2008 г.

Решение № 1709 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11172/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Мохамед Хейтум Алхадж, без гражданство, против решение № 399 от 23.07.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби на приложимия закон и е в несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Административният орган не е изразил становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата на основание чл. 159 АПК, намира, че е подадена от надлежна страна - адресат на административното решение, и в срока по чл. 159, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното административно решение административният орган е отказал предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на Мохамед Алхадж, без гражданство, на основание чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ по подадена молба за предоставяне на статут вх. № 637 от 27.02.2008 година. Преценявайки основателността на молбата за предоставяне на статут на основанията, поддържани от кандидата, и въз основа на представените и събрани доказателства по административния спор административният орган е приел, че лицето не посочва убедителни основания, от които да се обоснове обективен извод, че спрямо него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут или на статут на бежанец по реда на ЗУБ. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, като административният орган обективно е преценил основателността на подадената молба за предоставяне на статут на основание изложените от чужденеца обстоятелства и причини за напускането на държавата Ливан. От доказателствата по делото се установява, че административното производство за предоставяне на закрила е образувано по молба вх. № 637 от 27.02.2008 г. на РПЦБ - София, подадена от жалбоподателя, роден на 1.06.1986 г. в гр. Бенгази - Либия, пристигнал в България нелегално в началото на м. октомври 2007 година. В молбата чужденецът твърди, че е без гражданство, като за негова държава по произход следва да се приеме държавата Ливан, тъй като от 1994 г. той и семейството му живеят в палестински бежански лагер "Нахр Ал Баред" (изграден до гр. Триполи), като за установяване на самоличността му не е представил документи и е подписал декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ. Чужденецът е мотивирал искането си за закрила с обстоятелствата, че лагерът, в който е живял със семейството си, е разрушен от ливанската армия и по тази причина цялото му семейство заедно с други палестинци са преместени в други лагери, в които условията за живот са лоши и няма възможност за работа. Молителят не е изложил лични причини и заявени опасения за сигурността на правата и живота му поради принадлежност към определена социална група, политически убеждения, националност или религия. След направена справка относно: Ливан - положението с палестинските бежанци в лагера "Нахр Ал Баред" и възможността за палестинците да живеят в друг лагер на територията на Ливан, както и справка за общото положение в страната, със становище рег. № УП-3215 от 27.05.2008 г. е направено мотивирано предложение на кандидата Мохамед Алхадж да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Въз основа на предложението и след преценка на всички събрани относими към искането доказателства административният орган е постановил обжалваното административно решение. При тези установи обстоятелства по административния спор обжалваният административен акт е законосъобразен на основание изискванията на чл. 146 АПК. Издаден от компетентния орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, установени чрез обясненията на кандидата в проведеното интервю, декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ, сведения и справки за държавата Ливан, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. От установените действителни факти от значение за основателността на молбата за закрила административният орган е упражнил правомощията си обективно и добросъвестно, като административният отказ е основан на истинността на факти, установени по реда и със средствата на АПК и на приложимия закон - ЗУБ. Законосъобразно административният орган е приел, че установените обстоятелства и факти не доказват, че жалбоподателят има причина да напусне държавата Ливан, която да представлява предпоставка за предоставяне статут на бежанец, както и липсват заявени опасения за сигурността на живота и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Обосновано административният орган е приел за установено, че твърденията му не съдържат обективна информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или риск за бъдещо преследване, както и спрямо него не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За конкретния случай следва да се приеме, че жалбоподателят не е имал проблеми с официалната власт в Ливан, реално се е ползвал от закрилата на тази държава - получавал е помощи, имал е документи за самоличност и е работил като електротехник или общ работник, и само разрушаването на бежанския лагер го е мотивирало да напусне страната. По отношение на жалбоподателя не е налице преследване на смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., в частност на чл. 1D, ал. 2, както се поддържа в жалбата. В случая не се касае по отношение на жалбоподателя за специална закрила или помощ, която е преустановена, а за поведение на самия чужденец, който при напускане на Ливан по свое решение, сам се е лишил от тази закрила, която е могъл да получи в друг бежански лагер на тази държава (съществуват 12 бежански лагера за палестинци на територията на Ливан, като правителството не създава препятствие палестинците да сменят местожителството си от един лагер в друг). Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 5 ЗУБ - тази разпоредба е отменена (ДВ, бр. 52 от 29.06.2007 г.) и в настоящата редакция на ЗУБ не е предвидено (постановено) при отказ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут административният орган да се произнася задължително за сигурността на държавата, в която следва да се върне чужденецът. По изложените съображения обжалваното административно решение е законосъобразно и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,