Решение № 17215 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2013 г.

Решение № 17215 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8533/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") АД със седалище София срещу решение № 6153 от 08 май 2013 г., постановено по адм. д. № 3385/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 12 от 10 януари 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Комисия за регулиране на съобщенията, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "БТК" АД срещу решение № 12 от 10 януари 2013 г. на КРС, с което дружеството е задължено да преработи ценовото си предложение в съответствие с решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС, тъй като ценовото предложение за намаляване на цените на повикванията към мобилни мрежи, направено от "БТК" АД не е съобразено с наложените с решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС специфични задължения. Съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че при издаването на оспореното пред него решение КРС не е допуснала нарушения. Така постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на тричленния състав, че наложеното от КРС с оспореното решение задължение на "БТК" АД да съобрази ценовото си предложение за намаление цените на повиквания към мобилни мрежи в съответствие с решение № 650/25 юни 2009 г. представлява законосъобразен административен акт. За да обоснове този извод съдът се е позовал на нормата на чл. 219, ал. 1 и 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съгласно която предприятията по чл. 217 от ЗЕС, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги представят в КРС цените на регулираните електронни съобщителни услуги един месец преди публикуването им. Когато тези цени не отговарят на наложени на предприятието специфични задължения или на законовите изисквания, КРС ги връща за преработка като определя срок за това. Такава е и настоящата хипотеза. Първонистанционният съд е установил правилно фактите по делото, като е приложил релевантните материалноправни норми. От данните по делото е установено, че с решение № 1361/31 май 2012 г. на "БТК" АД е наложено специфично задължение - намаляване цените на пазарите на генериране/терминиране на телефонни мрежи. Съгласно решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС "БТК" АД е задължена да отрази цените на повиквания от фиксирани към мобилни мрежи съобразно формула, посочена в решението. Въпреки това, през 2012 г. "БТК" АД внася два пъти предложение на принципа на претарифиране, несъобразен с дадените от КРС указания, поради което предложенията и двата пъти не са одобрени. С решение № 12/10 януари 2013 г. регулаторът установява за пореден път несъответствието на ценовото предложение на "БТК" АД с вече влезлият в сила административен акт - решение № 650/25 юни 2009 г., поради което връща и задължава "БТК" АД да преработи ценовото си предложение. В случая несъмнено е установен факта на неизпълнение на вече наложени специфични задължения, изразяващо се в несъобразяване на тарифните планове с наложеното. Това от своя страна влече като последица връщането на предложението и задължаване предприятието да се съобрази с вече наложеното му задължение. В хипотезата на чл. 219, ал. 3 от ЗЕС регулаторът действа в условията на обвързана компетентност, без право на допълнителна дискреция, което е съобразено от тричленния състав на Върховния административен съд. В този контекст, по същество касаторът твърди, че регулатора е приложил неправилно формулата за определяне цените, дадена от самия него с влязло в сила решение № 650/25 юни 2009 г., относно съставния елемент от формулата Pt-1, който по силата на тълкуването на формулата, обективирано в решение № 785/22 юли 2010 г. на КРС, не може да представлява ценовия таван на услугата преди момента на изменението на цената й. Твърди се, че елемента Pt-1 може да представлява действаща цена на услугата преди момента на изменението, но не и ценовия таван от предходната стъпка. Поради това и като е заложил именно ценовия таван в метода на ценово изчисление, регулаторът е действал в нарушение на свой акт, а първоинстанционният съд е формулирал неправилни изводи за законосъобразността на оспореното пред него решение. Това възражение на касатора е неоснователно. Решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС въвежда начина на изчисление на наложеното претарифиране, изложен от регулатора като математическа формула С конкретно посоченото от касатора решение № 785/22 юли 2010 г. КРС не въвежда изчисление, различно от вече формулираното с решение № 650/25 юни 2009 г., тъй като видно и от текста на самото решение № 785/22 юли 2010 г. регулаторът налага на "БТК" АД ценови ограничения като задължава дружеството да прилага цена за повикване към мобилни мрежи определена съобразно изискванията на решение № 650/25 юни 2009 г. В този контекст не може да се говори за противоречие между двете решения, несъобразено от съда, тъй като се касае за неизпълнение на едно и също наложено задължение, което "БТК" АД не изпълнява, респ. не изменя ценообразуването си. Всъщност аналогичен е и както предмета, така и целеният ефект на атакуваното в настоящето производство решение № 12/10 януари 2013 г., а именно - преработване ценовото предложение на "БТК" АД за да съответства същото на решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС. Ето защо няма основания да се счита, че задължението на дружеството, наложено с цитираното по-горе решение № 650/25 юни 2009 г., е било своевременно изменено или опосредено чрез тълкуването на формулата с решение № 785/22 юли 2010 г., а именно обратното - от данните по делото следва, че предприятието отказва да се съобрази с наложените му ограничения, поради което КРС в условията на чл. 219, ал. 3 от ЗЕС, е длъжна да върне предложението на предприятието за привеждането му в съответствие с отдавна влезлият в сила стабилен административен акт - решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС, продължение на което и с цел изпълнение на което са както решение № 785/22 юли 2010 г., така и атакуваното решение № 12/10 януари 2013 г. В заключение, Върховният административен съд вече е имал възможността да се произнесе, че съгласно решение № 650/25 юни 2009 г. на КРС не е предвидено по какъв начин ще се извършва оценката за съответствие на предложението на оператора с наложените специфични задължения. След като не е предвиден конкретен метод, регулаторът е свободен да използва такъв метод, който дава възможност за извършване на обективна и вярна преценка относно това дали предложението на оператора съответства на наложените специфични задължения, в частност определения по формулата на решение № 650/25 юни 2009 г. ценови таван, което означава - да се прецени дали наложеното изискване за горна ценова граница на повикванията от абонати на фиксирана мрежа към абонати на мобилните мрежи е спазено във всички случаи. (Виж: решение № 11137 от 29 юли 2013 г., постановено по адм. д. № 5133/2013 г. и решение № 10964 от 18 юли 2013 г., постановено по адм. д. № 3398/2013 г. - и двете по описа на Върховния административен съд). Неоснователно е и второто възражение на касатора, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно, че спряното с нарочен съдебен акт предварително изпълнение на решение № 2015/04 октомври 2012 г., с което конкретната стойност на ценовия таван, съобразно който "БТК" АД следва да преработи ценовото си предложение, е отрицателна процесуална предпоставка в хипотезата на чл. 90 от АПК. От анализа на посоченото решение е видно, че то не обуславя приложението и изпълнение на решение № 12/10 януари 2013 г. Последното следва да гарантира изпълнението на решение № 650/25 юни 2009 г., с което предприятието и до днес не съобразява ценообразуването си. В този контекст не е налице връзка между двете решения, а още по-малко изпълнението и действието на едното да бъде поставено в зависимост от изпълнението на другото. Изложените в оспореното решение съображения за това, че решение № 2015/04 октомври 2012 г. и по-конкретно спирането на изпълнението му е ирелевантно за законосъобразността на процесното решение на КРС, се споделят напълно от касационната инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Този резултат и своевременно направеното от пълномощника на ответника по касация искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на КРС юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,