Решение № 9043 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2017 г.

Решение № 9043 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет П. против решение № 248/12.06.2017 г., постановено по адм. д. № 173/2017 г. от Административния съд - П.. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли протеста на окръжната прокуратура. Ответникът - прокурорът от Окръжна прокуратура П. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за това. По основателността й приема следното: Предмет на контрол пред Административния съд - П. са били разпоредби от Наредба № 1 за обществения ред и опазване общинските и други имоти за общо ползване на територията на О. П.. За да постанови обжалвания резултат, съдът е установил, че по-голямата част от оспорените разпоредби са приети с първоначалната редакция на Наредбата, което е станало с решение на Общинския съвет от 29.01.2009 г. Съдът е установил, че в противоречие на изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА в редакцията към 29.01.2009 г., проектът на наредбата не е публикуван на интернет страницата на О. П. или на О.-П. заедно с мотивите, съответно доклада, и на заинтересованите лица не е представен най-малко 14 дневен срок за становище по проекта. Съдът е посочил, че публикуването по друг начин, не можело да замести изрично изискването на ЗНА за публикуване на интернет страницата. По тези съображения, съдът е приел, че оспорените разпоредби на членове от 26 /вкл./ до 35 /вкл./ от Наредбата са приети при допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че три от оспорените разпоредби са приети през 2016 г. с решение на ОбС № 399/24.11.2016 г. Съдът е съобразил действащата редакция на чл. 26 ЗНА към този момент, приемайки, че ответникът отново е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на публикуване на интернет страницата на общината на предложението за изменение на наредбата заедно с мотивите за това, респективно доклада. Формиран е извод от съда, че при приемане на разпоредбите на т. 3 и т. 19, изречение второ на чл. 3 и чл. 25 от Наредбата, органът е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това, съдът е преценил разпоредбата на т. 3 от чл. 3 от Наредбата като нищожна. В основата на този извод е преценката му, че общинският съвет може да приема уредба относно шума от битови дейности, но не и относно шума от обществени обекти като ресторанти, локали и др., тъй като тази материя е регламентирана на законово ниво със Закона за защита от шума в околната среда. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. При постановяването му не са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. Изводите на съда са съответни на събраните поделото доказателства. Въз основа на направените обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. В представената административна преписка, не са налице доказателства за публикуването на проекто - наредбата заедно с мотивите за приемането й, или доклад по този въпрос. В кориците на делото се съдържа извадка от вестник "П. вести", бр. 36/08 г. видно от който е, че е публикуван проект за Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на община П.. Публикувано е съдържанието на проекто - наредбата, но не и мотивите за приемането й, каквото е изискването на закона - чл. 26, ал. 2 ЗНА. Систематическото място на чл. 26, ал. 2 ЗНА е в Г. трета на закона "Изработване на проекти на нормативни актове", като в ал. 1 са регламентирани принципите, които се следват при изработването им, които са: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Именно в изпълнение на тези принципи в ал. 2 на същата разпоредба, законодателят е предвидил задължение за компетентния орган, преди внасянето на проект на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Касае се за императивни норми, при неизпълнението на които следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на законово предвидената процедура по издаването на подзаконовия нормативен акт. Съществените нарушения на посочените правила опорочават издадения акт и са самостоятелно основание за отмяната му, като в този смисъл е налице константна съдебна практика, както посочва представителя на Върховната административна прокуратура. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото липсват писмени доказателства, които да удостоверят, че проектът за Наредбата, заедно с мотивите и доклада е публикуван на интернет-страницата на Общината или Общинския съвет. Обстоятелството, че е било налице обновяване на интернет сайта на Общинския съвет-П. не освобождава издателя на нормативния акт да докаже изпълнение на задължението, посочено по-горе. Касае се за положителен факт, който страната, която черпи благоприятни последици, е длъжна да докаже, а в случая това е, че е изпълнено императивното изискване по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Същите съображения важат и за оспорените текстове от Наредбата, приети през 2016 г., за които в преписката не се намират данни за публикуване на проекта за изменение и допълнение на наредбата и в местния печат. При липсата на доказателства за посочените обстоятелства, административният съд обосновано е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила при приемането на оспорените разпоредби, които нарушения са съществени. Правилен е и изводът на съда, че след като регулацията на шума от открити площи на заведения за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони е уредена на законово ниво, то тя е извън компетентността на Общинския съвет. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд