Решение № 10005 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2012 г.

Решение № 10005 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" против решение № 3347 от 19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 2396/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат се доводи за неправилност на извода на съда за това, че не може да се извърши прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение и изплатените по реда на чл. 106, ал. 2 и чл. 4 от същия закон обезщетения в общ размер на 2 541 лв., с което е присъдена сума в по-голям размер, както и че неправилно е определен размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Касаторът счита, че в тежест на служителя е да докаже, че през целия 10 - месечен период не е бил на работа. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Румен Георгиев Вълков чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и развива доводи за правилност на обжалваното решение по съображения, изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и застъпва становище за наличие на предпоставките за уважаване на направеното възражение за прихващане в пълен размер. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение, поправено с определение № 4028/14.09.2012 г., първоинстанционният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Румен Георгиев Вълков сумата от 8 400 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., както и направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. За да постанови този резултат, съдът приема, че на ответника се дължи обезщетение за 10 - месечен период, тъй като през това време Вълков не заема друга длъжност по служебно или трудово правоотношение. Предявеното от административния орган възражение за прихващане на сумата от 2 541 лв., представляваща сбор от изплатените на служителя обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл в общ размер на три брутни заплати, съдът намира за неоснователно по съображения, че последните се дължат на различни правни основания, като не предполагат незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила административен акт, каквото е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 95 от 2003 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не повече от 10 месеца. Разпоредбата предвижда, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Настоящият състав не споделя изложеният в касационната жалба довод за неправилност на извода на съда относно периода, в който Вълков е останал без работа. Тази констатация на съда е направена въз основа на представените по делото от ищеца в първоинстанционното производство и ответник в настоящото доказателства. В тежест на административния орган е да докаже, че за времето от прекратяване на служебното правоотношение до отмяната на заповедта по съдебен ред служителят полага труд, както и размера на получаваното за този труд възнаграждение. Твърдения от процесуалния представител на Агенция "Митници" в тази насока не са направени и доказателства, оборващи вписванията в трудовата и служебна книжка на Вълков не са представени, поради което изводът на съда относно периода, за който се дължи претендираното обезщетение, е правилен и обоснован. По делото е установено, че брутното възнаграждение на служителя към датата на възстановяването му на длъжност - 10.06.2011 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 4.04.2011 г. (датата на постановяване на решението на ВАС по адм. дело № 8454/2010 г., с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменено), е 861 лв., като именно това възнаграждение е взето предвид от съдебния състав при определяне на общия размер на обезщетението за 10 месеца. Същото правилно е изчислено на 8 610 лв., но с оглед сумата на предявения иск е присъдено в пълния претендиран размер от 8 400 лв. Ето защо доводът на касационния жалбоподател за неправилно определяне размера на брутната заплата на Вълков, съставляваща база за изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е неоснователен. При своевременно направено в първоинстанционното производство от процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" възражение за прихващане за сумата от 2 541 лв., представляваща изплатени на служителя от органа по назначението обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл (847 лв.) и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. (1 694 лв.), АС София - град приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер. Този извод не може да бъде споделен изцяло. Неправилна е констатацията на съдебния състав, че от определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не следва да се приспадне изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 694 лв. Плащането и на двете обезщетения се основава на един и същи юридически факт - прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата се състои в законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Недопустимо е за един и същи период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно, от общия размер на определеното по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сума в размер на 1 694 лв., която видно от представения по делото фиш № 310/02.2010 г. ответникът получава на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Направеният от съда извод в обратен смисъл е неправилен. Законосъобразен и обоснован е изводът на АС София - град относно липсата на предпоставки за прихващане със сумата, която е изплатена на служителя като обезщетение за неспазения срок на предизвестието съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 847 лв. Това обезщетение има различно предназначение - да компенсира вредите на служителя от неизпълнението на задължението на органа да го предизвести, поради което с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение получената сума в размер на едно брутно възнаграждение не подлежи на връщане като платено на отпаднало правно основание, в какъвто смисъл е направеното в касационната жалба възражение. Ето защо решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която е уважен предявеният от Румен Георгиев Вълков иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер над сумата 6 706 лв., представляваща разликата между определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8 400 лв. и обезщетението, заплатено от органа по назначението на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1 694 лв., като искът до пълния претендиран размер от 8 400 лв. следва да бъде отхвърлен. Решението в останалата му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство пропорционално на отхвърлената част на иска в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение