Решение № 1315 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2007 г.

Решение № 1315 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решение № 1* от 15.06.2007 г. по гр. д. № 133/2007 г. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния А. районен съд от 8.12.2006 г. по гр. д. № 577/2006 г., с което са отхвърлени предявените от В. Г. Б., И. П. Б., Г. П. Б., Н.И. Б., В. И. И., Г. Д. А., П. Д. А., Л. А. А., Д. А. А., С. С. А., и К. П. Ш. против З. П. М., К. А. М., П. К. М. и Р. К. М. искове за предаване на собствеността и владението върху двете стаи и коридора в северната част на партерния /магазинен/ етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № 0* и ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените съдебни разноски. Въззивното решение е обжалвано с подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба от ищците, чрез пълномощника им адвокат В. С. Касаторите поддържат становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на изводите на въззивния съд. Молят то да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, като им се присъдят направените съдебни разноски. Ответниците, чрез процесуалния им представител адвокат М. А., оспорват касационната жалба и молят въззивното решение да се остави в сила. Претендират заплащане на направените в настоящата инстанция разноски. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият състав на IV гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания във връзка с доводите на страните и данните по делото, и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Спорът между страните е за правото на собственост върху част от партерния /магазинен/ етаж на двуетажната сграда, представляваща две стаи и коридор в северната му част, за които ищците претендират да им е възстановена собствеността по чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ със заповед на О. управител. По делото е установено, че имотът, представляващ дворно място от 88 кв. м., застроено с три леки бараки - дюкяни, е бил отчужден от наследодателите на ищците по ЗОЕГПНС. След отчуждаването с решение на ГНС от 1960 г. на наследодателите на ответниците е отстъпено право на строеж за построяване на по един етаж върху магазин, който същите е следвало да построят на мястото на старите дюкяни. Новото строителство е осъществено през 1962 г., като в партерния /магазинен/ етаж е изграден магазин с площ 46 кв. м. и лекарски кабинет с чакалня, съгласно архитектурен проект. Изградения лекарски кабинет е ползуван за практиката на наследодателя на ответниците д-р Г. Г. Поради осъщественото ново строителство след отчуждаване на имота правото на собственост върху спорния имот не е възстановено по силата на закона - ЗВСВОНИ в полза на наследниците на бившите му собственици, за което е налице и влязло в сила решение по приложеното гр. д. № 120/97 г. на А. районен съд. За да отхвърли предявения ревандикационен иск, основан на възстановяване на правото на собственост върху магазинния етаж от сградата по ЗОСОИ, съгласно заповедта на О. управител № от 22.12.98 г., въззивният съд приел, че макар и ищците да имат правото да бъдат обезщетени, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ за отчуждения от наследодателите им имот, както и да изберат начин на обезщетяване, с оглед статута на имота като частна държавна собственост, то заповедта на О. управител не ги легитимира като собственици. По реда на осъществения косвен съдебен контрол съдът намерил същата за незаконосъобразна поради противоречието й на чл. 2, ал. 1, т. т. 1 - 3 ЗОСОИ - определеното с нея обезщетение с предоставяне на собственост върху целия партерен етаж, не е сред изброените в закона, поради което и не е породила целените правни последици. Изводът е неправилен и необоснован. По делото не е имало спор между страните относно отчуждаването на имота по ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците, сега касатори, при съответните притежавани от тях идеални части, както и относно обстоятелството, че след отчуждаването върху този държавен имот е отстъпено право на строеж на два жилищни етажа в полза на наследодателите на ответниците. Последните са реализирали това право на строеж, както и поетото от тях задължение да изградят /възстановят/ на мястото на заварените в имота дюкяни магазин, който заедно с 1/3 от мястото остава държавен, видно от съдържанието на решение № 74/17.09.60 г. на и К на ГНС, гр. А.. Н. този магазин са построените два етажа, за които е отстъпено право на строеж, като от заключението на техническата експертиза е установено, че площта на магазинния етаж е 88 кв. м., толкова, колкото е площта на отчужденото място. Наследодателите на ответниците са придобили собствеността върху етажите, но не и върху магазинния етаж, който е останал в патримониума на държавата, вкл. и спорните помещения, представляващи част от него. Същият е и актуван като държавна собственост с АДС № 696/64 г. Следователно, след отчуждаването в имота е изграден обект, представляващ сградата, в която различните етажи принадлежат на различни собственици, заедно с идеална част от общите части на сградата и от мястото, в което е изградена. Срещу това право на строеж, отстъпено от държавата на наследодателите на ответниците и съгласно чл. 2, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗОСОИ наследниците на собствениците на имота имат правото да изберат начина на обезщетение, тъй като не са налице предвидените за това изключения, вкл. и съгласно чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти, в случая магазин, представляващ целия партерен етаж на площ, тази на отчуждения имот. Затова и направеният от въззивния съд извод за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ е неправилен, определеното обезщетение като реално възстановяване върху самостоятелен обект -магазинния етаж от сградата е в съответствие с предвидената в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ хипотеза. Поради това и заповедта на органа по чл. 6 ЗОСОИ, като акт с вещно правни последици и конститутивно действие е породил правните си последици и легитимира ищците, сега касатори като собственици на признатия им в обезщетение обект в изградената в отчуждения имот сграда. Поради направения от въззивния съд неправилен извод относно законосъобразността на административния акт, с който са признати права на ищците, същият не е изложил съображения по останалите предпоставки на предявения ревандикационен иск - дали спорните помещения се владеят от ответниците и ако е така имат ли последните основание за това, с оглед данните в представения нотариален акт № 636/93 г., в който същите са описани. Това налага обсъждане и на въпроса за обема на отстъпеното право на строеж в полза на наследодателите на ответниците, с оглед поддържаните от тях доводи, което обуславя и разглеждането им въз основа на представените по делото доказателства съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Затова след отмяната на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, при което, с оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноските. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV гражданско отделение