Решение № 12919 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2020 г.
ВАСVIII отделение20.10.2020 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1474 от 28.02.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 4810/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на "МАТИКС ТРЕЙД" ЕООД против ревизионен акт № Р-22221417003437-091-001/10.05.2018 г. и РА за поправка на РА № П-22221418092735-003-001/17.05.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София и дружеството е осъдено да заплати разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221417003437-091-001/10.05.2018 г. и РА за поправка на РА № П-22221418092735-003-001/17.05.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта в която на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 107 528, 61 лв. и лихви в размер на 8 035, 42 лв. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "МАТИКС ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК 203108307, разноски по делото в размер на 4 475 /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12919 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "МАТИКС ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК 203108307, подадена чрез адв. Г. Тодорова, срещу решение № 1474 от 28.02.2020 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 4810/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърдените с решение № 329/22.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София ревизионен акт (РА) № Р-22221417003437-091-001/10.05.2018 г. и РА за поправка на РА (РАПРА) № П-22221418092735-003-001/17.05.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София и на дружеството са възложени разноските по делото. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу отхвърлянето на жалбата срещу РА, поправен с РАПРА, като е изложил доводи, че изводът на АССГ за недоказаност на извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) не съответства на представените доказателства по делото, които съдът не е обсъдил в пълнота. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт в обжалваната му част. Претендират се разноски по списък. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 685, 64 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С процесния РА, поправен с РАПРА, на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 115 564, 03 лв., от които главница – 107 528, 61 лв. и лихви – 8 035, 42 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит за декларирана и непризната от приходните органи за реално осъществена вътреобщностна доставка по фактура № 0000000005/21.07.2017 г. Констатирано е, че през ревизирания период дейността на дружеството е свързана с покупко-продажба на стоки – витла за лодки. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 04.07.2014 г. За ревизирания период е декларирало облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми с 20 на сто ДДС и ВОД. В хода на ревизията органите по приходите са извършили на 24.07.2017 г. инвентаризация на наличните стоки на дружеството в нает обект, използван за съхранение на витла за лодки, при което е установена липса на стоки – витла на стойност 537 643, 08 лв. Ревизираното лице е посочило, че липсващите стоки са продадени и е декларирана ВОД към "ELLEM PH" S. R. L., IT07291060965, във връзка с издадената фактура № 0000000005/21.07.2017 г. с данъчна основа 277 800, 00 евро с предмет на доставката 30 бр. витла за лодки, като ДДС не е начислен от българското дружество на основание чл. 84 ЗДДС. За доказване на ВОД е представено писмено потвърждение, като посочената в него дата на получаване била различна от тази на фактурата. Не е представен транспортен документ – ЧМР за превоз на стоката от България до Италия и не е налице разплащане по фактурата. От извършения обмен на информация с органите по приходите в Република Италия е установено, че дружеството "ELLEM PH" S. R. L. е липсващ търговец и е било дерегистрирано, считано от 26.01.2018 г. С обжалваното решение, за да отхвърли жалбата на "МАТИКС ТРЕЙД" ЕООД, административният съд е приел, че РА и РАПРА са издадени от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същите са материално законосъобразни. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел, че по повод твърдяната ВОД не са представени изискуемите документи, за да се приеме същата за реално осъществена. Споделено е предположението на органите по приходите, че със същата се цели прикриване на установената липса на стоки. Позовавайки се на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и при съобразяване на ангажираните доказателства, съдът е приел, че РЛ, чиято е доказателствената тежест, не е съумяло да докаже факта на физическото предвижване на стоките по фактурата от Република България до Република Италия, посредством което като краен резултат стоките да са предадени от доставчика на получателя. За да обоснове този извод, съдът е приел, че представеното писмено потвърждение не е достатъчно, за да установи получаването на стоките. Допълнителен аргумент съдът е намерил и в получената информация по линия на откритата процедура по обмен на информация между Република България и Република Италия. Решението е неправилно. Нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС изрично регламентира, че вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната разпоредба, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, доставчикът по която да е регистриран за целите на ДДС в Република България, а получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29. Документите, които удостоверяват извършването на доставката са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС: документ за доставката – фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава-членка, под който номер му е извършена доставката; и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Не се спори по делото, че в хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило документи за доставката – фактура на български език, като получател по нея е дружество с валиден към датата на издаване на фактурата идентификационен номер по ДДС в Република Италия, т. е. е доказана първата предпоставка за наличие на ВОД. Органите по приходите оспорват наличието на втората предпоставка, а именно, че посочените в представената фактура стоки са изпратени или транспортирани в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, тези стоки са напуснали физически територията на Република България. Ревизираното лице е представило и писмено потвърждение, посочило е, че транспортът на стоките е за негова сметка и е извършен лично от управителя на дружеството с автомобил Джип Гранд Чероки с рег. [рег. номер на МПС], собственост на дружеството. Съгласно относимата към настоящия казус разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (ред. ДВ, бр. 8/2016 г., в сила от 29.01.2016 г.), документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоката от територията на страната до територията на друга държава членка са транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка в случаите, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Ревизираното лице е представило писмено потвърждение за получаване на стоките и пътен лист, придружен с документ за извършения транспорт, съдържащ вида на превозваните стоки и подпис на получателя. Съдържанието на писменото потвърждение относно превозното средство, количеството и вида стоката съответства на съдържанието относно тези обстоятелства съгласно пътния лист и документа за извършен превоз. Съгласно чл. 10 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, за извършването на превоз на товари за собствена сметка на територията на Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително. В чл. 18 от цитираната наредба са посочени документите, които следва да представи водачът при проверка от контролните органи, в случаите на извършване на такъв превоз и всички тези документи са налични при ревизираното лице – това са документи, удостоверяващи служебното качество на шофьора и неговата квалификация; такива, удостоверяващи обстоятелството, че е изпратен да извърши превоза, копие от фактурата. Налице е непоследователност в изводите на ревизиращите, тъй като видно от частта на получените доставки, те са приели, че стоките при получаването им от ревизираното дружество са били транспортирани с посоченото превозно средство, но не са приели, че при продажбата им транспортът е осъществен по същия начин. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-273/11 г. Органите по приходите не са доказали, че доставчикът е недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. Следователно, при преценка на коментираните доказателства в тяхната съвкупност се достига до извод за доказан ВОД на стоки, поради което незаконосъобразно приходните органи са начислили ДДС за процесната доставка. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което РА като незаконосъобразен бъде отменен. При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в претендирания съгласно представения списък размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,