Решение № 8550 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2020 г.

Решение № 8550 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Билдинг комфорт" ЕООД, подадена чрез адм. Бърчев, против решение № 388/17.01.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 5841 по описа за 2019 г. на този съд. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Билдинг комфорт" ЕООД против Ревизионен акт № Р-22002217004557-091 -001/06.03.2018 г., издаден от А. Манова, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложил ревизията и А. Георгиева, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 307/20.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, в частта на отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2014 г. в размер на 158 934, 99 лв. и начислени лихви за забава в 36 046, 03 лв. За да отхвърли жалбата против процесния РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество е констатирал, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за данъчен период м. 12. 2014 г. в размер на 86 388, 61 лв. по фактура № 19/22.12.2014 г., с предмет "по договор за услуга СМР и приложение 1", издадена от "Голд Юротрейд" ЕООД, както и в размер на 72 546, 38 лв. по фактура № 279/22.12.2014 г., с предмет "извършени услуги СМР по протокол Акт обр. 19", издадена от "Ем Ей Ви 75" ЕООД. В мотивите на решението са анализирани приложимите в случая правни норми, както и относимата практика по дела на СЕС. Прието е, че представените в хода на ревизията доказателства не обосновават извод за изпълнение на предпоставките по чл. 68 и чл. 71 от ЗДДС, както и за реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Този извод е аргументиран и с липсата на назначен персонал от двете дружества - "Голд Юротрейд" ЕООД и "Ем Ей Ви 75" ЕООД, който да извърши фактурираните СМР. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон. Основните доводи в жалбата са свързани с изводите на съда за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 9 ЗДДС по фактурите, издадени от "Голд Юротрейд" ЕООД и "Ем Ей Ви 75" ЕООД, които според касатора са неправилни, необосновани, противоречащи на събраните по делото писмени доказателства и практиката на СЕС. Настоящият състав намира тези възражения за основателни поради следните съображения: Не е спорно по делото, че на 14.01.2014 г. е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка между Община Никола Козлево и ДЗЗД "Дживел 2013" /в което обединение участва и "Билдинг комфорт" ЕООД/ с предмет: "Избор на изпълнител за ремонтни дейности и рехабилитация на общински път SHU1102, Векилски - Никола Козлево/Пет могили - Красен дол". На същата дата касаторът, в качеството си на изпълнител сключва Договор за изпълнение на строително-монтажни работи с възложителя - ДЗЗД "Дживел 2013" на обект: "Избор на изпълнител за ремонтни дейности и рехабилитация на общински път SHU1102/111-2073/, Векилски-Никола Козлево/ Пет Могили-Красен Дол по проект: "Подобряване достъпа на населението и предоставяне на услуги и до уязвими групи чрез реконструкция и рехабилитация на пътна инфраструктура. " Във връзка с изпълнението на горепосочените дейности "Билдинг Комфорт" ЕООД /в качеството си възложител/ превъзлага изпълнението на горепосочените СМР на "Голд Юротрейд" ЕООД. Извършването на договорените услуги е обективирано с двустранно подписан Протокол № 1 за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР към 19.12.2014 г. При обективен анализ на приложения по делото протокол е видно, че същият съдържа информация относно обекта, както и данни относно вид, количество, единична цена и крайна стойност на осъществените СМР, т. е. съдържат описание на стопанската операция. Получената доставка по спорната фактура е използвана за извършването на последваща доставка, като е налице пълно съответствие между видове дейности и количества предмет на спорната фактура с издател "Голд Юротрейд" ЕООД и извършената от дружеството последваща доставка - предмет на фактури издадени към ДЗЗД"Дживел 2013", съгласно заключението по приетата ССЕ. Също така при извършената проверка вещото лице не е установило документи и/или отчетни разходи, идентични по вид и количество с тези по фактурираните спорни доставки през проверявания период от други доставчици. Във връзка с фактурираните СМР услуги от "Ем Ей Ви 75" ЕООД от страна на РЛ е представен договор от 02.11.2014 г., съгласно който доставчикът се задължава да изпълни видове СМР, съгласно Приложение № 1. Този договор е сключен във връзка и за изпълнение на част от възложените СМР по договор № 23-00- 91/27.08.2014 г. със страни Министерство на младежта и спорта, в качеството му на възложител и "Враца Инженеринг" ДЗЗД, в качеството му на изпълнител за обект "Ремонт и реконструкция на стадион Христо Ботев гр. Враца". За изпълнените СМР "Ем Ей Ви 75" ЕООД е съставена количествено-стойностна сметка, неразделна част от фактура № 279/22.11.2014 г., издадена към жалбоподателя /стр. 7 от ССЕ/. Фактурата е отразена в счетоводството на жалбоподателя, като в заключението си вещото лице е посочило и съответните счетоводни операции, с които е извършено и осчетоводяването й. Посеченият във фактурата ДДС е начислен от жалбоподателя в счетоводна сметка 453/2 "ДДС продажби". Плащането на дължимата сума по фактурата е извършено с два банкови превода и по съответните банкови сметки на доставчика, които са посочени в ССЕ /стр. 5/. Не се споделят от настоящата инстанция и изводите по отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури на "Голд Юротрейд" ЕООД. В случая отказът на право на данъчен кредит по процесните фактури е мотивиран от органите по приходите и съда с липсата на назначен персонал, който да извърши фактурираните СМР и неподаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО от страна доставчиците. С оглед приетата за недоказана кадрова обезпеченост от страна на доставчиците е обоснован извод, че по спорните доставки СМР са изпълнени от работниците на строителя - "Дживел 2013" ДЗЗД и ДЗЗД "Враца Инженеринг". Тези изводи обаче не биха могли да бъдат формирани само въз основа на липсата на установеност на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, а следва да са подкрепени с доказателства за положителния факт на извършване на СМР от трети лица различни от посочените във фактурите изпълнители. Обстоятелството, че от страна на дружествата - доставчици не са спазени изискванията на осигурителното и трудовото законодателство, както и ненамирането на част от работниците в хода на ревизията е неотносимо към спора по главния факт. В тази връзка следва да се подчертае, че не е задължение на ревизираното лице да прави проверки относно това дали неговият доставчик е извършил данъчни нарушения, дали разполага с кадрова и техническа обезпеченост и т. н. Не би следвало да се създават задължения и да се санкционира ревизираното лице заради извършени от неговите доставчици нарушения. В този смисъл е и практиката на СЕС. В т. 49 от Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС) издадено по повод поставени преюдициални запитвания относно изясняването на общата система на данъка върху добавената стойност се посочва, че "Доколкото отказът да се признае право на приспадане... е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки. '' В т. 61 от същото решение е заложено, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице. разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС. за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или. от друга страна, да притежава документи в това отношение. Съгласно т. 65 като налага на данъчнозадължените лица изброените в т. 61 изисквания— при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, — данъчната администрация незаконосъобразно прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица. Следователно, данъчните органи не биха могли да изискват от данъчнозадължените лица да доказват, че не е налице данъчна измама. Тежестта на доказване на това обстоятелство е в данъчния орган и той трябва въз основа на обективни доказателства надлежно да установи несъмненото наличие на данъчна измама, което в случая не е сторено. Според разрешението, дадено с Решение на СЕС по дело С-324/11, "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател". Отделно от това относно кадровата обезпеченост на доставчика "Голд Юротрейд" ЕООД в хода на предходната ревизия са представени граждански договори, сключени с девет физически лица. С оглед изложеното и като е достигнал до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което да се отмени РА в оспорената част. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на "Билдинг комфорт" ЕООД сумата от 7459, 85 лева, включващи разноски за първоинстанционното производство ДТ – 50 лв., такса за вещо лице – 450 лв. и адв. възнаграждение – 5400 лева, а за настоящата инстанция държавна такса в размер на 1559, 85 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,