Решение № 14297 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2013 г.

Решение № 14297 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Боян Митев против решение № 1288 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 11671/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 41 състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5804 от 23.08.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане - Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производство - НДЖ1 за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта за удържаната сума от 6120 лв., отразена в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). Излага доводи, че решението е недопустимо, поради това, че оспорения акт има информационен характер и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва решението и като неправилно, поради това, че извършеното прихващане следва да се разгледа по гражданскоправен ред. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Атанас Стоянов Стойков с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата . Излага, че решението е неправилно, постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложен материален закон по отношение отменената част на обжалваното уведомително писмо, касаеща извършеното прихващане между оторизираната за подпомагане сума и наложени санкции от минали периоди. Смята, че съдът не е спазил един от основните принципи на административния процес по чл. 9 от АПК, като не е изпълнил задължението по чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК да назначи служебно експертиза, независимо от бездействието на процесуалните представител на административния орган и да се установи дали административният орган правилно е процедирал с прихващане на отпусната помощ със санкции, наложени за минали периоди. Смята, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и крайният извод за основателност на жалбата и отмяна на атакуваната част на ИАА е необоснован и незаконосъобразен, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1288 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 11671/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 41 състав, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5804 от 23.08.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане - Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производство - НДЖ1 за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта за удържаната сума от 6120 лв., отразена в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). Приел е, че административния акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че е издаден при пълна липса на мотиви, което препятства осъществяването на съдебен контрол, както и липсват предпоставки за налагане на санкцията на жалбоподателя, предвид липсата на влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, на каквото се позовава административния орган. Обжалваното решение е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Атанас Стоянов Стойков против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5804 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, в частта за удържаната сума от 6120 лв., отразена в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). Установено е от решаващия съд, че по Заявление от 22.03.2011 г. за подпомагане за 2011 г. (л. 33), включително по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане - схема НДЖ1 за отглеждане на говеда по приложена таблица, земеделският стопанин е кандидатствал за подпомагане през 2011 г. е 34 бр. животни. С процесното писмо на 11.09.2012 г. жалбоподателят е уведомен за оторизираната субсидия по Схема НДЖ1 в размер на 6120 лева, като в Таблица № 2, неразделна част от оспорвания акт, освен оторизираната сума са посочени размерът на удържаната сума - 6120 лева и размерът на реално изплатената на земеделския стопанин сума - 0 лева. Под таблицата е указано, че колоната "Удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, но такива не са посочени. Въз основа на тези констатации решаващият съд е приел, че от акта по никакъв начин не може да се направи извод на кое от трите самостоятелни основания, изброени под Таблица № 2 е извършено прихващане на сумата от 6120 лева: а) дали поради наложени санкции от предходни периоди; б) поради недължимо оторизирани суми или в) поради наличие на изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, както и че в уведомителното писмо липсват каквито и да е данни за това налагани ли са на жалбоподателя санкции от предходни периоди, с какъв акт, влязъл ли е той в сила, респективно подлежи ли на предварително изпълнение и на какво основание; има ли жалбоподателят изискуеми задължения към ДФЗ, в какъв размер са тези задължения, кога са възникнали, по кои конкретни схеми и мерки са и кога са станали изискуеми; оторизирани ли са на търговеца суми, за които в последствие е установено, че са недължимо платени с влязъл в сила АУПДВ. В хода на съдебното производство е установено, че с АУПДВ № 01-6500/23139 от 12.04.2011 г. на зам. директора на ДФЗ на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ от 2009 г. в размер на 22183,54 лв. Установено е също, че с решение № 504 от 05.04.2012 г. по адм. д. № 1619/2011 г. на Административен съд - Бургас е отменен АУПДВ № 01-6500/23139 от 12.04.2011 г. По касационна жалба на изп. директор на ДФЗ е образувано адм. дело № 7224/12 г. на ВАС, III-то отделение. При произнасяне на обжалваното съдебно решение производството по адм. д. № 7224/2012 г. на ВАС не е било приключило. В касационното производство е представено протоколно определение от 04.03.2013 г. по адм. д. № 7224/2013 г. на ВАС, с което производството по касационната жалба на изп. директор на ДФЗ е оставена без разглеждане и производството прекратено, а при извършената служебна справка се установява, че определението е влязло в сила. При тези данни решение № 504 от 05.04.2012 г. по адм. д. № 1619/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен АУПДВ № 01-6500/23139 от 12.04.2011 г. е влязло в сила. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Оспореното по съдебен ред уведомително писмо, в частта, в която е "Удържана сума", която отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, е годен за обжалване по съдебен ред индивидуален административен акт, поради което правилно административният съд се е произнесъл по същество на спора. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които, да се преценят фактическите и правни основания за "удържане на сумата", която от една страна е била "оторизирана" а от друга е "удържана". В съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК акта на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването (ал. 2, т. 4), за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. Освен липсата на мотиви за "удържана сума", което обуславя самостоятелно основание за отмяна на административния акт, административният съд обективно е установил и приел, че не е установено задължение на земеделския стопанин чрез АУПДВ, въз основа на което да се претендира от административния орган (чрез допълване на фактически основания и мотиви) извършено прихващане на недължимо платено на земеделския стопанин. Видно от изложеното по-горе издаденият АУПДВ от зам. изп. директор на ДФЗ на Атанас Стоянов Стойков е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което липсва предпоставка за удържане на сумата по процесния административен акт. С оглед наличните данни административният съд не е допуснал нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК и не се налага служебно назначаване на експертиза (за каквато се излагат доводи от представителя на ВАП) за установяване наличието на насрещни задължения между страните по делото. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение