Решение № 15769 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2009 г.

Решение № 15769 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Йордан Иванов Иванов от гр. Бургас и на РДНСК - Бургас против решение № 450/27.04.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1308/2008 г., с което са отменени заповед № 28/11.07.2008 г. на началника на РДНСК - Бургас и Разрешение за строеж № 28/01.04.2007 г. на главния архитект на община Карнобат за обект: "Пристройка - баня с тоалетна в приземния етаж на жилищна сграда" в УПИ Х-2510 в кв. 81 по плана на гр. Карнобат. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците Станимир Янков Чакъров и Калинка Георгиева Чакърова писмено оспорват жалбата. Кметът и главният архитект на община Карнобат не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на Йордан Иванов за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на РДНСК-Бургас е недопустима като просрочена. Съобщение с препис от обжалваното съдебно решение са връчени на 11.05.2009 г., което е удостоверено с подпис на мл. юрисконсулт Йоана Алексиева. Жалбата е датирана и подадена на 30.05.2009 г., което е след изтичане на 14-дневния законен срок за обжалване на решението. Просрочената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено - чл. 215, ал. 1, т. 3 АПК. По повод касационната жалба на Йордан Иванов и при извършената служебна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо кмета и гл. архитект на община Карнобат. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. По отношение на кмета на общината и главния архитект заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ се явява административен акт, който той не може да обжалва, нито да участва в делото по обжалването му - чл. 153, ал. 1 АПК вр. чл. 215 ЗУТ, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК. В останалата си част решението е допустимо и правилно. За да го постанови, първоинстанционният съд приема оспорената заповед и потвърденото с нея разрешение за строеж за материалноправно незаконосъобразни, тъй като липсват декларации - съгласие с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 183, ал. 2 АПК, на собствениците в етажната собственост Станимир и Калинка Чакърови, за разрешеното в полза на Йордан Иванов пристрояване към сградата. Правните изводи на съда са правилни и обосновани. Установено по делото е, че касаторът и ответниците Чакърови са собственици на различни етажи в съществуващата сграда в УПИ Х-2510 кв. 81 по плана на гр. Карнобат. Следователно сградата е в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС. Разрешението за строеж има за предмет "Пристройка-баня с тоалетна в приземния етаж на жилищната сграда". Според приетото от съда заключение на вещото лице постройката е функционално и пространствено обединена чрез преустройство на съществуващия приземен етаж. Тя не само е допряна до основното застрояване, но е станала неразделна част от него. Липсва законово определение за пристройка, но в техническо отношение под "пристройка" се разбира допълнителен обем към основното застрояване. Без значение е дали са функционално свързани или строежът е допрян до основното застрояване, както и тяхното предназначение. Ирелевантно е и квалифицирането на пристройката като допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 ЗУТ. И обслужващата пристройка към сградата на основното застрояване (каквато е разрешената с отмененото РС) представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за извършването й са необходими съгласията на всички собственици в етажната собственост, съгласно чл. 183, ал. 2 ЗУТ. Незаконосъобразно се явява издаването на разрешението за строеж при липсата на декларации-съгласия с нотариална заверка на подписите на част от етажните собственици, поради което правилно първоинстанционният съд го е отменил, както и потвърждаващата го заповед на началника на РДНСК-Бургас. Последният неоснователно поддържа, че допълващото застрояване не попада в описаните в чл. 183 ЗУТ строителни дейности. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение в допустимата му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218, ал. 2 и чл. 209, т. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,