Решение № 11087 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Пазарджик, чрез гл. юриск. Ц. Манева, срещу Решение 826 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 132/2024г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменено по жалба на В. И. К., Решение 1012-12-361#1 от 03.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, преписката е върната на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение и са присъдени съдебно-деловодни разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. И. К. против Решение 1012-12-361#1 от 03.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица 122-00-962-18/17.11.2023 г. и 122-00-962-19/17.11.2023 г., с които К. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода 10.09.2021 г. 31.10.2021 г. в размер на 2 180,15 лв. главница и 467,75 лв. дължима лихва, съответно за периода 05.12.2021 г. до 30.11.2022 г. в размер на 7 391,39 лв. главница и 1 009,47 лв. дължима лихва от датата на неоснователно получените парични обезщетения до датата на разпорежданията. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. И. К., чрез адв. Семерджиева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени акта на касатора, първоинстанционният съд е приел, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като от мотивната част на оспореното решение не ставало ясно поради каква причина административния орган е игнорирал посоченото в издадения документ U1 приложен по преписката. По делото нямало данни компетентната институция да го е обявила за невалиден или оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност. При анализ на съответствието на събраните доказателства можело да се наложи събиране на допълнителни данни от компетентната администрация на Ирландия и Кралство Великобритания. Едва при наличие на несъмнени данни и установеност за основанието за прекратяване или не трудовото правоотношение/трудовия договор можело да се даде и решение на спорното право. В този смисъл оспореното Решение не отговаряло на законовото изискване за мотивираност по чл.117 ал.3 от КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 от АПК. След като в настоящият казус безспорно било налице неизяснено спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславяло и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт. От гореизложеното не можело да се направи и съответния обоснован извод, че е налице недобросъвестно получено осигурително плащане. За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания, да възстанови същите, не било достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниквало в случаите, когато получилият ги е действал недобросъвестно. В случая нямало данни за недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило ПОБ, след като не е установено посредством официални удостоверителни документи основанието за прекратяване на сключения договор, на което обстоятелство се позовава административния орган в оспореното решение. При тези мотиви постановил своя съдебен акт. Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акта като краен резултат, но при други мотиви. В случая не е спорно, че на К. е било отпуснато с разпореждане 122-00-962-5 от 07.12.2021г. на Ръководител на осигуряването на безработица парично обезщетение за безработица за периода 10.09.2021 г. до 03.11.2021 г., което е било възобновявано с разпореждане 122-00-962-10 от 01.03.2022 г. за периода 05.12.2021 г. до 17.01.2022 г. и с разпореждане 122-00-962-15 от 15.09.2022 г. за периода от 20.08.2022 г. до 30.11.2022 г.. Във връзка с получен удостоверителен документ от работодателя, постъпил на дата 04.10.2023г. обаче, органът е преразгледал основанията за отпускане на обезщетението, като на основание чл.54ж ал.2, т.1 КСО с разпореждане 122-00-962-17/17.11.2023г. отменил разпореждане 122-00962-5/07.12.2021г. за отпускане на ПОБ. Това разпореждане е било обжалвано от К. пред горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ Пазарджик, който с решение 1012-12-359#03.01.2024 г., го потвърдил. Това решение е отменено с влязло в сила на 09.12.2024 г. Решение 4696, постановено по адм.дело 131/2024г., по описа на АдмС Пазарджик. При това положение към дата 09.12.2024 г. първоинстанционният съд на основание чл.142 ал.2 АПК (до приключване на съдебното дирене пред него) е следвало да отчете настъпилата междувременно отмяна на основанието, послужило за издаване на акта за възстановяване на сумите. Разпореждането, с което е отпуснато ПОБ и към настоящия момент е стабилен административен акт. Следователно не може да се приеме, че паричното обезщетение за безработица е "неоснователно изплатено" като материалноправно условие по чл. 54 ж, ал. 3 от КСО за възстановяване на сумите. Т.е. липсвало е основание да се разпорежда на К. да възстанови суми, получени от нея по посоченото заявление, тъй като първоначалното разпореждане за отпускане на обезщетение повече не се явява отменено. Влязлото в сила съдебно решение е именно такъв нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта и въздействащ и върху правното действие на този индивидуален административен акт, вкл. и върху породените преди момента на отмяната правоотношения, в които неговото действие е било зачетено като валиден правен акт. С оглед само на това основание следва да се направи извод за материална незаконосъобразност на издаденото решение на Ръководител ТП на НОИ от 03.01.2024 г. и потвърденото с него разпореждания от 17.11.2023г. на Ръководител на осигуряването на безработица при същото поделение на НОИ. Изложените в касационната жалба основания за незаконосъобразност на съдебното решение на първоинстанционния съд касаят преценка, която е била вече извършена от съда по приложеното и приключило адм. дело 131/2024г., поради което тези оплаквания няма как да бъдат разглеждани отново и в настоящото съдебно производство, респ. да бъдат ревизирани изводите по влязлото в сила съдебно решение от 09.12.2024 г.. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски са дължат на К., за която страна се констатираха те да са в размер на 1200 лева с ДДС, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,