Решение № 12880 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2015 г.

Решение № 12880 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свищов, чрез юрк. Вичев като процесуален представител, срещу решение № 131 от 7.04.2015 г. постановено по адм. дело № 1/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено решение № АК47/0012 от 28.10.2014 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 593/4.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което на "Кроношпан България" ЕООД е отказано издаването на удостоверение за освобождаване от акциз краен потребител и е върната преписката на същия административен орган за издаване на законосъобразен акт по искане вх. № АК47-0012/10.09.2014 г. в определен срок, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Кроношпан България" ЕООД, чрез адв. Зарева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспореното пред решение № АК47/0012 от 28.10.2014 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 593/4.12.2014 г. на директора на Агенция "Митници", административният съд е приел, че е издадено от компетентен орган съгласно чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС, в законоустановената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми Фактите по делото са правилно установени. По подаденото от ответното дружество искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е извършена проверка от митническия орган, който предвид направените констатации е отказал издаването му. Отказът е мотивиран с това, че използването на енергийния продукт - природен газ с код КН 27112100, предмет на искането за освобождаване от акциз, е свързано с отделянето на топлина, която се използва за стопански нужди в производствената база на ответника в гр. Велико Търново непосредствено или чрез преносна среда по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС и в съответствие с чл. 13, ал. 5 ППЗАДС, поради което не са налице изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС - енергийният продукт да се използва за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление. За изясняване на спорния по делото въпрос относно мястото и ролята на използваната в технологическия процес акцизна стока във връзка с преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, съдът е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, чието заключение е възприел изцяло при формиране на изводите си от фактическа и правна страна. След подробен анализ на релевантните по делото факти и обстоятелства е обосновал заключение, че изводът на митническата администрация за използването на природния газ в качеството му на енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС не се подкрепя от събраните доказателства. Установено е, че природният газ участва в производствен процес за производство на плоскости ПДЧ, като чрез изгарянето му се отделя топлинна енергия, служеща за нагряване на въздуха, който изсушава дървесните частици и за загряване на термомасло, което чрез тръбопроводи и помпи достига до гореща преса, изпичаща плочите ПДЧ при пресоването им. Приел е, енергийният продукт се използва за производство на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес на ответника. Конкретното производство не може да бъде осъществено без отделяне на топлина, като същата се използва единствено за производствени цели. Отработените горивни газови, заедно със съдържащата се в тях остатъчна топлина се отделят в атмосферата, не са налице отклонения и допълнителни съоръжения за изгаряне на газ на работната площадка, а помещенията на дружеството се отопляват с електрическа енергия. При тези данни съдът е обосновал извод, че енергийният продукт природен газ, използван в производствените цехове на дружеството, не е с крайна цел отделянето на топлина, която да се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС, а е за цели, различни от моторно гориво или отопление, поради което е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт и на ответника неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Обжалваното решение е правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и се споделят от настоящия касационен състав. Доводът в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон поради това, че използваният от дружеството енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина чрез преносна мрежа, е неоснователен. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 2, § 1, б), § 3, пр. 1 и § 4 от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Според чл. 2, § 4, б. "б", предл. 1 и 2 от същата, разпоредбите не се отнасят до енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Дерогацията е приложима за енергийните продукти, които фактически са предназначени за цели, различни от посочените, т.е. същите не следва като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Разпоредбите на Директивата са транспонирани в нормите на ЗАДС. В чл. 24 от посочения закон са регламентирани материалноправните предпоставки, при които енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз, сред които ал. 2, т. 4 включва и енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съгласно легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", дадена в чл. 4, т. 37 ЗАДС, такъв продукт е този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В чл. 13, ал. 5 ППЗАДС е уточнено, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а участва в технологичния процес на предприятието по производство на ПДЧ плоскости. След като основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт в единия случай се използва в процеса на сушене на дървесните частици, а в другия - за загряване на масло (топлопреносим агент), достигащо до преса, в която под налягане се слепват дървесните частици и се образуват дървесни плоскости, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Затова, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното решение, са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от акциз. Като е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, Административен съд - Велико Търново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, при липса на твърдените касационни основания, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски, но при липса на представени доказателства такива да са направени, искането за присъждането им е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение