Решение № 7218 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2011 г.

Решение № 7218 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Община Видин против решение по адм. д. № 209/2010 г. по описа на АС - Видин в осъдителната му част. Навежда доводи за непълнота, необоснованост и нарушение на материалния закон. Причината за смъртта на наследодателя не е община Видин, а извършено жестоко убийство, във връзка с което е налице и влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 146/2007 г. за извършителите. Необосновани са изводите за неосветен парк, тъй като именно заради осветяването Вълчо Вълчев е видял как е нападнато съседско момче Кристиян и излязъл от дома си, за да го защити. Убийството е на 22.12.2005 г., към който момент общината няма грижа да осветява обществените места, защото това е задължение на ЕРД "Плевен". Задължение на кмета по Наредба № 1 е само да определи режима на включване и изключване на осветлението, като пряко задължение това е на диспечерите на търговското дружество за електроснабдяване. Паркът е охраняван, за което общината ежегодно заделя средства. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка, като необосновано съдът е приел обратното, Размерът на обезщетението е завишен.

Ответната страна Николай Вълчев Ненков и Светослав Вълчев Ненов, чрез адвокат Борислав Василиев, оспорват касационната жалба с доводи, че отговорността на общината е доказана. Задължение е на кмета на общината на опазва обществения ред, предвид чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и чл. 34 от Наредба № 1 на Община Видин. А съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗУТ външното изкуствено осветление на улици, площади, паркове, градини и др. е задължение на общината. Спазен е чл. 52 от ЗЗД относно размера на обезщетението.

Представителят на Върховната административната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Административният съд е сезиран със субективно съединени искове с цена за всеки ищец по 50 000 лева против Община Видин и с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че двамата ищци претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им Вълчо Ненов Вълчев на 22.12.2005 г., на която дата около 21,40 ч. е убит в района на крайдунавския парк на гр. Видин при опит да защити от нападение съседското дете Кристиян Димитров Станков. С присъда № 35/28.06.2007 г. по НОХД № 146/2007 г. по описа на Видинския окръжен съд Юлиян Иванов Маринов и Константин Тошов Петров са признати за виновни за опит за убийство на Кристиян Д. Станков и за убийството на Вълчо Ненов Вълчев, като са определени и наказания. С присъдата няма произнасяне по граждански искове на наследниците на убития. Ищците твърдят, че смъртта е настъпила поради незаконосъобразно бездействие на кмета на общината относно осветяване и охраняване на парка.

С решение № 143/17.12.2010 г. по адм. д. № 209/2010 г. по описа на Административен съд - Видин исковете са уважени в пълния им размер като Община Видин е осъдена да заплати на Николай Вълчев Ненов и Светослав Вълчев Ненов обезщетения по 50 000 лева за всеки един от тях. претенциите са разгледани с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът развил правни изводи за основателност като приел, че е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на общината по чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, който отговаря за опазване на обществения ред, а по чл. 92, ал. 1 от ЗУТ и чл. 3, т. 7 от Наредба № 1 на общината и за осветяване на населеното място с цел създаване на условия за безопасно нощно движение, но на 22.12.2005 г. не е било осигурено осветление на улицата в "Крайдунавския парк" и не е извършена охрана на парка за осигуряване на спокойствието на гражданите. Кметът трябвало да изисква изпълнение на услугата по договора за охрана, а като не е изпълнил същото се е стигнало до инцидента. Развил мотиви за размера на обезщетението.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

1. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ е невиновна, обективна отговорност за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. До приемане на ЗОДВПГ, ДВ, бр. 60/1988 г. държавата отговаря за вреди, причинени на граждани по реда на ЗЗД. С приемането на ЗОДВПГ по този ред се ангажира отговорността само на държавата. С § 98, т. 1 от ПЗР на АПК (обн. ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.) бе изменено заглавието на закона в "Закон за отговорността на държавата и общините за вреди", като самият закон претърпя изменение в чл. 1, ал. 1 и отговорност вече се носи и от общините за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на общинската администрация. С влизане в сила на АПК отговорността се реализира по реда на глава ХI "Производства по обезщетения" чл. 203 - чл. 207 от АПК, при спазване на ЗОДОВ като материален закон. Материалноправната норма на § 98, т. 1 от ПЗР на АПК, с която е изменено наименованието на закона и чл. 1 от същия, няма обратно действие, защото такова не й е придадено с изрична разпоредба, както изисква чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Затова не може да бъде ангажирана отговорността на Община Видин за вреда настъпила към 22.12.2005 г., към този момент законът не предвижда такава отговорност за общините по този специален закон. Като е осъдил общината първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Само тези правни изводи са достатъчни, за да бъде мотивирано отхвърлително решение.

2. Настоящия съдебен състав, предвид изхода от спора, намира за необходимо да развие и други правни изводи: Дори да действаше към 22.12.2005 г. ЗОДОВ в редакцията му към настоящия момент, претенциите на ищците отново биха били неоснователни по следните съображения:

а/ Не е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на общината.

Законът и ТР № 3 по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС имат предвид само фактически действия и бездействия. За да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на самата правна норма. Ако връзката е опосреднена чрез властническо волеизявление, тя ще е косвена, защото между дължимото поведение и правната норма ще е налице индивидуален или общ административен акт. Обезщетение за вреди могат да се претендират, но ако са настъпили от отменен незаконен административен акт. Съгласно чл. 3, т. 7 от Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред в Община Видин, приета с Решение № 256 от 21.12.2004 г. на Общински съвет Видин, редът, режимът и времето за осветяването на населените места се определя със заповед на кмета на общината. Това е административната дейност, която кметът има задължението да извърши- издаването на заповед, въз основа на която се извършват конкретни фактически действия по организирането и осъществяването на реда, режима и времето на осветяване. Самите фактически действия със сигурност се извършват от други лица, на които са възложени конкретни задължения. Само когато незаконосъобразните действия и бездействия са на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, може да бъде ангажирана отговорността на общината.

Но исковото производство се движи винаги в рамките, определени от ищците в исковата молба и наведените с нея спорни обстоятелства. В случая ищците претендират обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на кмета на общината и твърдят, че са нарушени чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, чл. 92, ал. 1 от ЗУТ и чл. 3, т. 47 от Наредба № 1. Съдът възприел за основателна такава защитна теза. Няма наведено основание на иска настъпила вреда от незаконно бездействие на други длъжностни лица, на които са възложени административни задължения по охрана и осветяване на парка. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби. Цялата норма на чл. 44 от ЗМСМА регламентира правомощията на кмета като орган на местната администрация в конкретни сфери на управление. Но кметът като орган на изпълнителната власт за осъществяване на своите правомощия издава административни актове, предвид чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА. Затова кметът не извършва лично фактическите действия нито по осветяването, нито по охраняването на парковете на територията на община Видин. Следователно ангажирането на отговорността на общината заради липсата на осветление и на охрана на парк, поради фактическо бездействие на кмета, е неправилно и противоречи на правната уредба.

Както бе посочено вече отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия и тази логика на закона произтича от чл. 4 от ЗОДОВ с изискването за причинната връзка като елемент от фактическия състав. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Многократно Върховният административен съд в съдебни актове по този вид дела е посочвал, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В правните изводи на съда няма никакви разсъждения къде по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ съществува причинна връзка между жестокото убийство и бездействие на кмета. Никаква житейска и правна логика не налагат правен извод, че винаги на неосветено публично място, ако не присъства орган на реда, задължителна и нормална последица при такива обстоятелства е убийството на човек. Извършено е престъпление, но смъртта на Вълчо Н. Вълчев е пряка последица не от бездействие на общинската администрация, а от престъпното поведение на две лица, които са понесли наказателната си отговорност с осъдителна присъда. Наследниците са могли както в наказателното производство, така и в отделно гражданско производство да претендират обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на баща им, но на основание Закона за задълженията и договорите, по друг процесуален ред и пред общия, а не пред административния съд.

Правните изводи по т. 2 са изложени от настоящият съдебен състав, предвид посочената от адвоката на ответниците по касационната жалба друга съдебна практика. За настоящия казус релевантен е моментът на убийството на Вълчо Ненов Вълчев на 22.12.2005 г. и липсата на правна норма към него момент, която да ангажира отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение