Решение № 17264 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2018 г.

Решение № 17264 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. срещу решение № 166/11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 122/2018 г. по описа на Административен съд-К. (АС-К.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради противоречие с материалноправни разпоредби и процесуални правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и исканията си излага в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът – главен директор на главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието (ГД"Охрана" при МП) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 166/11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 122/2018 г. по описа на АС-К. е отхвърлена жалбата на Б. К. против Заповед № 3-349/08.02.2018 г., издадена от главния директор на ГД"Охрана" при МП, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца", за това, че на 04.12.2017 г. е проявил неетично поведение спрямо прекия си ръководител главен инспектор С. Б. и е накърнил достойнството му, като е отправил обидни реплики, значително е повишил тон пред други служители и демонстративно е отказал да изпълни разпорежданията му за даване на обяснения. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-К. е достигнал до извод, че в конкретния случай Б. К. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) както и е нарушил чл. 66 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и ГД"Охрана". Правилен е и решаващият извод на АС-К. относно установяването по несъмнен начин на фактите, описани в оспорената заповед. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че наличието на писмени обяснения от 04.12.2017 г. опровергава посоченото в заповед "демонстративно е отказал да изпълни разпорежданията [му] за даване на обяснения. " От приетите по делото като писмени доказателства докладни записки на служители, присъствали на разпореждането за даване на обяснения, АС-К. правилно е обосновал извод, че при получаването му Б. К. демонстративно е отказал да го изпълни. Именно за това поведение, съчетано с използваните изразни средства и неподходящ тон, му е наложено и оспореното пред първата инстанция наказание. Обстоятелството, че в последващ момент е изпълнил разпореждането не променя обстоятелството, че е отказал да се подчини и е показал неуважително отношение към своя началник. Оплакването в касационната жалба за неотчитане от АС-К. на използваните и спрямо жалбоподателя обидни думи не е подкрепено от доказателствата по делото, въз основа на които е установена фактическата обстановка по спора. Твърденият факт не е приет за установен от първата инстанция, но той не представлява и основание за отпадане на отговорността на служителя за допуснатото нарушение. Правилен и в съответствие със закона и установената съдебна е изводът на АС-К. за наличие на мотиви в оспорената заповед. В Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Мотивите на дисциплинарнонаказващият орган са напълно ясни и недвусмислено изразени, поради което не е възможно да се възприеме тезата на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на административно производствените правила. Неоснователни са и доводите за пропускане на срока за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед № 3-136/11.01.2018 г. на дисциплинарнонаказващия орган за извършване на проверка, която е приключила със справка рег. № 1318/25.01.2018 г., в която се съдържат данни за извършеното нарушение и неговия извършител. Следователно с издаването на заповедта на 11.02.2018 г. е спазен срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е установил фактическата обстановка по спора и е достигнал до правилни правни изводи. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което съдебното решение е обосновано. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма и процедура. Правилно е прието, че не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите се възприемат и от настоящата инстанция. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане Б. К. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ГД"Охрана" при МП 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение