Решение № 3287 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2014 г.
ВАСV отделение25.03.2015 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Живко Христов Коцев от гр. София срещу заповед № Я-4315/15.05.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Живко Христов Коцев от гр. София сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи деловодни разноски. Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 3287 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Живко Христов Коцев от гр. София срещу заповед № Я-4315/15.05.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването се иска отмяната му. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С оспорената заповед на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм., във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3 предл. 2 и ал. 2 от ППЗМВР отм. на жалбоподателя в качеството му на държавен служител в МВР - директор на Областна дирекция на МВР- Велико Търново за това, че за периода 19.05.2013 - 27.06.2013 г. не е създал организация за изпълнение на разпореждането от 16.03.2012 г. на Главен комисар Калин Георгиев - главен секретар на МВР към този момент, за извършване на оперативни мероприятия, целящи извеждането на Петко Савов Петков от жилището му в гр. Лясковец, с което не е изпълнил служебните си задължения, вменени на директорите на областните дирекции на МВР с чл. 30, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ЗМВР. В заповедта е прието, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е довело да затруднение в работата на Районна прокуратура - Горна Оряховица да изпълни правомощията си по чл. 157 от закон за здравето - да изготви искане до Районен съд Горна Оряховица за приемане на решение за задължително лечение на Петко Савов Петков от гр. Лясковец - дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 ППЗМВР - нарушение, затруднило дейността на други служби, държавни органи и организации. Със заповед № Iз-541/14.03.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено извършване на проверка във връзка с възникнал инцидент на 14.03.2014 г. в гр. Лясковец, при който при провеждане на специална операция са простреляни служители на МВР. В хода на тази проверка са приети сведения от ВНД Директор на ОДМВР Велико Търново Христо Христов, инспектор в РУП Горна Оряховица - УП гр. Лясковец Стоян Киров, както и от жалбоподателя. Проверката е приключила със справка, изготвена от комисията назначена със заповед № Iз-541/14.03.2014 г., с която е предложено на комисар Коцев да бъде наложено дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години за извършено от него нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3, предл. второ ППЗМВР. От съдържанието на справката, представена от ответника в изпълнение на дадена от съда възможност за представяне на доказателства се установява, че в същата подробно са разгледани по т. II. - Планираната специална операция за задържане на Петко Петков през месец март 2012 г. с участието на служителите от СОБТ - МВР, в която е отразено, че на 15.03.2012 г. във връзка с изпълнение на разпореждане на Районен съд Горна Оряховица, дадено с протоколно определение от 02.03.2012 г. по чнд № 164/2012 г., образувано по искане на Районна прокуратура Горна Оряховица за настаняване за задължително лечение на Петко Петков, в РУП Горна Оряховица е разработен план- разстановка за установяване и принудително довеждане на посоченото лице в съдебното заседание на 16.03.2012 г. В този план е посочено, че мероприятието е с висока степен на опасност и е предвидено освен служителите в посоченото РУП да се използват и тези от Специализирано тактическо звено за бързи действия при ОДМВР Велико Търново. След извършената преценка за съществуваща опасност за живота и здравето на служители и граждански лица този план не е утвърден от ръководството но ОД МВР и не е приведен в изпълнение. При това жалбоподателят същия ден е изготвил справка, в която отразява оперативната обстановка по случая и мотивирано е поискано съдействието на СОБТ- МВР и ИП - МВР с цел провеждане на специална операция по задържане на лицето Петков и принудителното му отвеждане в РС Горна Оряховица на 16.03.2012 г. По повод на същата с резолюция Главния секретар на МВР разпорежда на командира на СОБТ и директора на ИП МВР да създадат организация за подпомагане на колегите от ОДМВР, тъй като лицето може да предизвика ситуация със заложници. Посочените лица са създали организация, като със заповед рег. № Iз-14/16.03.2012 г. Главният секретар на МВР разпорежда от 18,00 часа на 15.03.2012 до приключване на задачата, служителите на СОБТ МВР да окажат съдействие на ОДМВР Велико Търново "по неутрализирането, задържането, извеждането от жилището му в гр. Лясковец на лице, проявяващо психични отклонения, склонно да окаже въоръжена и предизвика кризисна ситуация с вземане на заложници". Със същата заповед е разпоредено задачата да се изпълни с тактически и технически екипи СОБТ - МВР, като при това действията им да бъдат съобразени с конкретната тактическа обстановка при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2 ЗМВР (отм.) След проведено съвещание през нощта на 15 срещу 16.03.2012 г. в ОДМВР Велико Търново по време на което е осъществявана връзка с прокурор и главния секретар на МВР и изпратения на място в гр. Лясковец Заместник директор на ОДМВР Велико Търново е прието, че наличната информация е недостатъчна. Липсват категорична констатация в справката за взетото окончателно решение при този извод, като жалбоподателя установява, че е получил разпореждане по телефона от главния секретар на МВР всички последващи действия да се осъществяват чрез използване изцяло на оперативни средства, методи и форми. И жалбоподателят и Георгиев установяват, че не е разпоредено прекратяване на специална операция, тъй като такава не е била разпоредена. Обратно комисията приема, че такава специална операция е била разпоредена, тъй като заповедта на Георгиев е изготвена в съответствие с императивната норма на чл. 150р, ал. 4 ППЗМВР при условията на неотложност, но както бе посочено - горе липсва извод дали тази операция е прекратена, предвид установеното, че е разпоредено действията по случая да продължат с използване на оперативни средства и методи. В справката липсват фактически установявани и изводи за извършени действия или бездействия от страна на Коцев за периода 19.05. - 27.06.2013 г. в изпълнение на разпореждане на Георгиев за извършване на оперативни мероприятия, целящи извеждането на Петков от жилището му в Лясковец. От поставените върху справката резолюции не може да се установи с категоричност дали именно дисциплинарно разследващия орган се е запознал със съдържанието на същата, както и кога точно е станало това, доколкото на две от трите поставени резолюции липсват дати. Въз основа на тази справка е изготвено предложение № У 48803 от 16.04.2014 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" до министъра, с която е предложено на Коцев да бъде наложено наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година., с което жалбоподателят се е запознал същия ден, като е посочил, че на този етап ще се въздържи да дава обяснения. Останалите доказателства приложени към делото касаят факти и обстоятелства станали през 2012 г. и 2014 г., при което същите са неотносими към законосъобразността на процесната заповед и не следва да бъдат обсъждани Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и в предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР писмена форма. Същата обаче е постановена от органа в нарушение на предвидените за това административнопроизводствени правила и на материалния закон. Липсват доказателства, от които да се установи с категоричност дали и кога дисциплинарно-наказващия орган се е запознал със справката, изготвена от комисията, назначена със заповед № Iз-541/14.03.2014 г., но предвид факта, че справката е изготвена на 04.04.2014 г., а заповедта е издадена на 15.05.2014 г. като на жалбоподателя е вменено нарушение, извършено през периода 19.05-27.06.2013 г. същата е постановена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Същевременно обаче липсват доказателства дисциплинарнонаказващия орган да е изпълнил задължението си по чл. 237, ал. 1 ППЗМВР (отм.) - да установи извършеното нарушение, доколкото липсват доказателства, че същият се е запознал с изготвената справка. Липсват доказателства и за запознаване с предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Действително върху същата има положен подпис на неизвестно лице и печат на министерството, но от това не може да бъде изведен категоричен извод, че дисциплинарнонаказващия орган се е запознал с документа. В случая дисциплинарното наказание е наложено при допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), тъй като преди налагане на наказанието държавният служител не е изслушан и не са приети писмените му обяснения по случая от дисциплинарно наказващия орган. Дадените сведение от Коцев (л. 10-16 и л. 17-18) са по повод назначената със заповед рег. № I з-541/14.03.2014 г. г. проверка във връзка с възникнал инцидент на 14.03.2014 г. в гр. Лясковец, при което същите не могат да бъдат приравнени на обяснения, дадени в хода на дисциплинарното производство. Още повече, че същите са дадени преди изготвяне на справката от извършената проверка. Още повече, че същата не е разпоредена по реда на чл. 237, ал. 2 ППЗМВР и не може да бъде приета като част от процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Доколкото след запознаване с предложението на Директора на ГДНП, което в конкретния случай поставя началото на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, Коцев не е дал писмени обяснения, в случая за дисциплинарно-наказващия орган е било налице задължение да изслуша лично наказания служител. Обстоятелството, че на 15.04.2014 г. - един ден преди да се запознае с изготвеното предложение за ангажиране на дисциплинарната му отговорност Коцев е заявил писмено, че ще се въздържи от правото си дава писмени обяснения, също не води до извод, че в случая за издателя на заповедта е отпаднало задължението да изслуша служителя, доколкото липсват доказателства за причините, поради които същият не е дал обяснения преди налагане на наказанието. Обжалваният акт е постановен и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, задължаващ органите да постановяват своите актове след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. В конкретния случай за периода, за който в заповедта е прието, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение липсват каквито и да било доказателства или дори само констатации в справката, на която е базирана заповедта, Коцев да е извършил каквото и да било нарушение. Освен това по делото липсват доказателства, от които да се установи с категоричност, какво точно е било разпореждането на главния комисар, дадено на 16.03.2012 г., което да е относимо към периода 19.05.-27.06.2013 г., за да може да бъде извършена преценка кои точно задължения по чл. 30, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМВР (отм.) Коцев не е изпълнил. Липсват доказателства и относно приетото от органа в заповедта, че с вмененото на Коцев нарушение е била затруднена работата на РП Горна Оряховица да изпълни правомощията си по чл. 157 от Закона за здравето, като напротив от материалите по делото безспорно е установено, че именно по такова искане на посочената прокуратура е образувано пред РС Горна Оряховица чнд № 164/2012 г., по повод на което се е наложило Петков да бъде принудително доведен в съда. От така установеното следва, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон, тъй като по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде изведе извод за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна жалбоподателя. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, при което следва да бъде отменен. При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно при наличие на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК, при което следва МВР да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение